Публикации за категория 'За Творението'

Историята за плевелите и цветята

Може би всеки от вас отглежда вкъщи поне едно стайно цвете…

Знаете ги – всяко има някакви предпочитания към светлината, влажността, топлината. Има такива, които са много капризни, на които едвам смогваш да запазиш живота, но има и такива, които се адаптират по-лесно и даже да забравиш да ги полееш те пак са добре. У дома цветята растат, зеленеят, но въпреки че повечето са цъвтящи, много малка част от тях отново се сдобиват с цвят.

Това ме накара да се замисля за нещо…

Хората са различни. Всеки расте с различни родители, различни приятели, посещава различно училище, различна работа. В училище има много класове, на работа – много колеги. И така, понякога се оказваш част от група, която е доста разпръсната в града, държавата, та дори и в света…

Мисля си…  представи си, че си цъфтящо цвете, което обаче расте посред тръни… В един момент осъзнаваш това! Ужас! Започваш да се оглеждаш за още цветя като теб. Търсиш твоята група. Виждаш няколко. Те обаче не искат да цъфтят, защото се оказва, че плевелите ги омайват с думи и ги заблуждават, така че да не искат. Или пък ги подтискат и тормозят, и им пречат, така че в крайна сметка подобните цветя, които си видял около себе си, предпочитат да живеят като плевели и не са част от твоята група – те просто не цъфтят, не ухаят, не радват никой с вида си. С две думи: безполезни са! Явно е, че не ценят способностата си да носят наслада на притежателя си – който ги засажда или някой друг…

Смахнато ли звучи? Не мисля.

Един Синчец
two leaf squill flower buds

Един ден Бог създал синьо цвете, Синчец да кажем. До него посадил гербери… малко по-нататък рози, макове… после хризантеми и калии… “Всичко това, като разцъфти, ще бъде Моята прекрасна градина, в която да се разхождам и която да ми носи наслада…“. И доволен от този Свой труд, зачакал. Не минало много време, и през една нощ, в земната градина влезнал нарочно неприятел. Огледал се, присмял се на доброто и разпръснал сред всичките чудни цветя, хиляди лоши семена – такива, от които можели да се родят всевъзможни плевели. Ох, знаете ги тия плевели. Те растат по-бързо от полезните насъждения, впиват се в полезните насаждения, изсмукват полезното докато не изпият и последните жизнени сили на доброто насаждение. Има и плевели, които цъфтят толкова красиво, така че да те накарат да ги харесаш…

И така, дошла сутринта. Слънцето огряло чудната градина и всички насаждения започнали да растат. Появили се рози, макове, калии… ала се появили и плевелите. Вторите успешно задушили някои от Божиите насаждения, така че те не могли да порастнат, нито пък успели да дадат цвят. Други от добрите семенца се вглеждали в плевелите и им се възхищавали до толкова, че не пожелали да цъвтят, а решили да се правят на обикновена трева… Някои плевели говорили на добрите насъждения за това, че не трябва да живеят с мисълта, че са насадени, за да им се радва някой друг, а вместо това им давали съвет да мислят те какво искат да бъдат и как да носят наслада на себе си. Някои плевели даже стигнали по-далеч в убежденията си. Tе казвали, че те са добрите насаждения  и че техният собственик е истинският бог и че само на него трябвало да угаждат.

Изкривената градина

И така, картината станала зелена, но не приятно, а по-скоро „буреняшки“ зелена. Дошло време Бог да слезне да види и да се разходи в чудната си градина. Но веднага щом приближил с учудване открил, че от нея почти нищо не било разцъвтяло по плана Му. Натъжил се… Неговите насъждения Го познали, но поради въздействието на лъжливите думи на плевелите, не пожелали да Го почетат. Дори не се изплашили от това, че Той можел, ако поиска,  да ги изкорени!

Разбира се, имало няколко от добрите насъждения, които били цъфнали, и с нетърпение чакали Той да ги зърне поне веднъж и да им се усмихне. Имало добри насъждения, които още се борели с плевелите около себе си. Те като видели Собственика, извикали и Той на мига ги освободил, така че те спокойно разпукали пъпчици и цъфнали за Него…

Много от растенията, които били предвидени за цъфтене гледали как Бог спасява от плевели Своите, ала не се замислили и не пожелали да се променят…Само неколцина от тях помолили за прошка и за спасение от силата на плевелите. Собственикът бил добър и търпелив, затова дал още време на онези, които Го отхвърлили. Всяка седмица в продължение на няколко месеца идвал, за да провери дали някой не Го търси за прошка и помощ. Уви, градината не се получила така, както Той бил планирал първоначално.

Цветята, които всъщност са хората на този свят, Го отхвърляли, защото обикнали делата, думите и бездействието на злото повече, отколкото Божията мъдрост, доброта, мир и любов. Избрали съдбата на демоните и смъртта вместо славата на Бога, вечния живот и радостта на ангелите. Избрали изкорняването и огъня, вместо да радват сърцето на Създателя си.

И като за край, да разкажа какво станало…

Собственикът присадил всяко едно добро растение, което искало да цъфти за Негова радост, в двора на Своят замък. И когато присъдил и последното цвете, драснал клечката и запалил всички останали растения в градината, която първоначално посадил. Понеже търпението Му към тях се изчерпало, а и не виждал смисъл от това да се раздава още за неблагодарните и злите…

…а Синчецът си ти!

Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата

Все повече чуваме за т.нар. джендър идеология. Къде натрапчиво, къде не. Там е работата, че всеки иска да бъде чут, никой не иска да бъде дискриминиран, никой не иска да бъде отхвърлен. На всеки му се иска да бъде освободен и да изкрещи от високо, на широко, на всеослушание.

Такава свобода по принцип е добра  Продължете да четете Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата

Да приветстваме есента!

Ха!… ето че и поредната есен дойде.
Ей така – както си работих в офиса – от последната зима, мина лятото и изведнъж през прозореца почнаха да валят листа. Все по-често, и по-често. Някои клони дори започнаха да прозират. Вече виждам Продължете да четете Да приветстваме есента!

За структурата на Вселената

С нови хипотези и модели непрекъснато се правят опити за обяснение на структурата на Вселената, но изключително чрез предпоставяне на една космическа еволюция. Към „пророците на новата космология“, както ги нарича Хекман, спадат Б. А. Фридман, А. Айнщайн, Е. А. Милне, Р. Джордан, Ф. Хойл, Г. Гамов, А. А. Пензиаз и Р. В. Уилсън.

Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва следното:

„Откривателските възможности на човешкия разум не са малки, а изработените модели за света са доста много, така че един критик наскоро смяташе, че може да се твърди, че броят на космологичните теории е обратно пропорционален на броя на известните факти.“Звезди, космос, модели на света, стр.129

В тази връзка астрофизикът Фолкер Вайдеман прави едно важно заключение:

„В основата на космологията лежат много повече философски допускания, отколкото във всички други клонове на естествените науки. Когато сме принудени да се придържаме към границите на това, което може да се нарече наука, и не можем да се надяваме да отговорим научно на фундаменталните въпроси на космологията, тогава трябва да признаем, че в основата си Вселената е неразбираема. Науката трябва да се примири, че има въпроси, на които не може да отговори. Това, което остава, е теория извън нашето знание.“Философския конгрес в Дюселдорф, 1978 г.

Въпреки, че съвременият човек с много по-голяма убеденост може да твърди, че познава непознатото и че може да го овладее, целите, каквито британският астрофизик С. У. Хокинг си поставя, са една утопия:

„Моята цел е пълното разбиране на Вселената – защо тя е такава, как и защо изобщо съществува.“ Отговорът на този въпрос, би бил, според него, „окончателният триумф на човешкия разум“Кратка история на времето, Роволт, 1988

Тоест, може да се твърди, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати, особено ако се облягаме на известния ни опит, че кръгът на познание също така увеличава този на незнание.

Космически струни

Имало едно време една голяма стара къща. Много поколения хора и всякакви животни живяли в нея. Едни от обитателите й били голямо семейство мишки, които се препитавали под дъските на пода в близост до пианото. Това било удобно и спокойно местенце, а и килерът с продуктите бил съвсем наблизо Продължете да четете Космически струни