Бог създаде мъжа и жената и ги нарече човек. Той им заповяда да се множат и да населят цялата планета земя. Сексуалността е дадена от Бога и тя е включена в цялата личност на човека. Мъжът като мъж и жената като жена съставляват целия човек. В брачния съюз за мъжа и жената се казва, че вече са една плът, един организъм. Този организъм се състои от две личности. От интимния съюз между тях следва да се роди поне едно дете. Така се появява още един човек и заедно с мама и тати те представляват три личности или триединство – в едно семейство.
Това е много нагледен пример за същността на Бог: Той е Триединен и пак е Един Бог – Едно Семейство. За разлика от животните, при човека сексуалността включва емоциите, решението за обвързване с някого, поемане на отговорност за това семейство, заздравяване на връзката, проява на доверие. Интимност означава доверие. Бог чрез брачния съюз между мъжа и жената показва какви би следвало да бъдат взаимоотношенията между Него и човека. Те трябва да бъдат основани на доверие т.е. вяра в Бога. Връзката с Бог, също както и при брачния съюз, не може да бъде повърхностна или от разстояние. Когато човек се жени, не мисли за развод, а дава обещание на брачния си партьор, което следва да изпълни. Но ние хората сме грешни и лъжовни и затова понякога прекрачваме думата си след време. С Бог не може да си играем. Ако сме Негови, е до последно (за цялата вечност), иначе не може да бъдем с Него (временно). Не може да казваме, че вярваме в Него и заедно с това да сме далеч от Него, което е същото като да не четем Неговото Слово. Но ако го четем, трябва и да размишляваме върху него. И не само самостоятелно, но да слушаме размишленията и на други хора, които го четат. И не само това, но и да имаме дискусии върху него и да се задълбочаваме още повече в смисъла му. Това помага да опознем Бог по-добре и да се задълбочава връзката ни. По същия начин в брачния съюз има едно опознаване във времето.
Сексът може да бъде за собстевна употреба, но това не е предназначението му. В брачния съюз Библията дефинира това. Мъжът вече няма власт над своето тяло, а жената. И жената вече няма власт над своето тяло, а мъжът. Мъжката сексуалност е предназначена за жената и женската – за мъжа. В тази интимна връзка двамата наистина са една плът. Както писах, сексуалността обхваща цялата личност т.е. тя има връзка с цялата сложност на човешката личност.
Библията казва, че човек е направен от своя Създател страшно и чудно. Характеристиките на човека са взаимосвързани и необходими. Сексуалността е свързана с емоциите, емоциите са свързани с изборите, които правим всекидневно, те от своя страна са свъразани с нуждите ни. Нашите нужди не са само от храна и облекло, а също и от подкрепа, внимание, естетика, добри обноски, учене. Но човек без Бог, се приближава до животинското. Човек може да се превърне в хищник… да бъде всестранен маниак, да бъде жертва, да се оплаква за всичко. Може изобщо да не бъде човек, а да се изгуби в света на дивото – да се превърне в звяр или дори изчадие.
При грехопадението идва и неразбирането или по-скоро злоупотребата със сексуалността. При егоистичното мислене сексът служи само, за да задоволи приносителя, а не партньора. Така сексът бива отделен от употребата, за която е предназначен, и е включен в така наречените перверзии, прелюбодейства и мръсотии. Женската сексуалност се превръща в оръжие, за да държи мъжа в подчинение, шантаж, печелене на пари и скъпи материални придобивки. Мъжката сексуалност пък се превръща в насилие или изнасилване. Освен това мъжът е способен и умствено да изнасили жената. Може да има психически тормоз.
Грехът всичко разваля.
Сексуалните взаимоотношения в брачния съюз са интимни, скрити от други очи. Именно сексът, обаче, бива изкаран наяве чрез порнографията и така съсипва човешката личност. Интимното се открива и разголва, а това поврежда. Това нанася щети. Това прави човека неспособен за отговорностите спрямо срещуположния пол. Това ограбва интимността в брачния съюз, където едната личност носи отговорност пред другата. Тези две личности, тези две човешки души, всяка една от тях, независимо дали го съзнава или не, носи отговорност и пред Бога.
Чрез брака между мъжа и жената Бог онагледява какви желае да бъдат Неговите взаимоотношения с човека. Това са интимни взаимоотношения на доверие, или вяра. Човек да вярва в Бога означава да има близка връзка с Него. Тази връзка се осъществява чрез новорождението. Така човек встъпва в заветни (договорни) взаимоотношения с Бога. Библията е разделена на два завета – Стар и Нов. Тези два завета са като брачни договори. Първият договор е между Бог и Израел (избрания от Него народ), а вторият договор е между Иисус Христос и Църквата. Тук вече става дума не за създаването на човека като човек, а за неговото ново рождение или раждането му от Бога. Както детето се ражда при интимните взаимоотношения между мъжа и жената, понеже мъжкото семе е посято в жената, така и семето на Словото, когато попадне на добра почва, ако човешкото сърце е такова, дава спасение.
