Всички публикации от Ивеtо

Мартенички, обичаи, икони, талисманчета и каквото още се сетите…

Често се сещам за известния български обичай „Баба Марта”.

Изумително е какъв бизнес е продажбата на мартеници!
Още от началото на годината могат да бъдат намерени тук-там мартеници в някои магазини, а през февруари предлагането им достига невероятен мащаб. Всички ключови места в града с голям трафик на хора – спирки, пазари, училища – се превръщат в червено-бели събрания.

Много се съмнявам в това, че продавачите се вълнуват от празника! Убедена съм, че основната им мисъл е „Тази година дано успея да изкарам повече пари”. Малко труд, малко усилия и голяма печалба! Просто, лесно и добре съчетано с всякакви привлекателни неща. Видът на мартениците така бива променян, че при някои от тях достига до „свръх идолски”. Какво имам в предвид? Ами, примерно, метла с изображение на вещица под формата на мартеница.

Някои ще кажат „Страхотно!”. Аз ще кажа „Че защо?!”. Вярата в „силата” на червения и белия конец е също като да вярваш в:

  • талисман;
  • някаква вода, която те пази;
  • дърво с изображение, което ти помага в живота;
  • метлата, която те пази (зад вратата и не само);
  • кукла от парцали, която плаши злите сили (вещица).

Ама че зли сили имало на тоя свят! Плашат се от такива работи? :-)) … Та децата не се плашат от тях!
Мисля, че човек не си дава реална представа за състоянието на духовния свят. Силата на тъмните сили е толкова по-голяма от човешката, че нищо и никой не може да я победи освен Божията сила. Никой човек не може да се спаси сам от злото. Колкото и да иска!
Каквото и да прави! Дали ще се окичва, дали ще си връзва нещо, дали ще се нарисува и т.н. нищо от това няма да го избави от злото!

Това от една страна.
От друга…

трябва да спомена, че Божият гняв идва срещу онези, които почитат именно идоли. Сигурна съм, че помните наизуст една от десетте Божии заповеди: Не си прави кумир (подобие на нещо от земята, под земята и на небето) и не му се кланяй (сиреч, не вярвай, че то има сила в себе си да ти помага)…
е… мен ме е страх от Този Бог…

Как ще ви помогнат мартениците тази година?
Вие решавате…

Тържествуващ вик

Разговор между Теб и Бог

Ти:
Любовта на хората
е крехка…
Несигурна и временна…
Като мъгла…
Бог:
Нуждаеш се от нея?
За какво ти е това?
Ти:
Обичат те, защото можеш,
защото си такъв:
заможен…
Показващ ум и
шарени пера…
Но щом спреш да ги показваш
ще се чудят:
Къде му е на тоз – това?
Ще ти хрумне да откриеш
свойта дълга шия
и крака…
Но ще мине време…
Ще им омръзнеш…
Ще те забравят като счупена игла.
И пак ще потърсиш да покажеш нещо друго в себе си –
перо…
Покрито със злато или сребро…
Привлекателни неща за нечие око…
Но се измаряш.
Бог:
Измъчил си се от тези половинчати дела.
Копнееш да покажеш просто
себе си на всички – в пълнота.
Защото всъщност си една гениално сътворена птица –
с крака, пера, шия, клюн…
И куп неща на ум…
От греха – леко увредена…
От света – тук-там наранена…
От дома – частично изкривена…
От себе си – идейно украсена…
Но това Си Ти!
Творецът те познава!
Аз света съм сътворил,
а ти от Мен какво си скрил?
Обичам те въпреки това,
което притежаваш…
Което не става
за нещо добро,
за показ
или за изява,
дори за златиста боя…
Обичам твоята душа!
Душа на пъстра птица…
Уникално сътворена…
С пера украсена…
Наредени като в броеница…
Изцяло обикната от Онзи,
който може истински да обича.
Не от хората, които не могат…
Егоцентрични и себични…
Фалшиво мелодични…
С пера – „прилични“…
Като теб – показващи само онова,
Което мислят, че ще заплени света…
Уви!
Ето казвам им тава:
Мен ако нямаш, значи нямаш нищо!
Каква полза от това:
да плениш света,
а да загубиш своята душа?
Майкъле и Хийт,
Фреди, Елвисе и Патрик…
И Ти…
Ти:
(аз ли ?!)
Не знам.
Да, празно нещо е това.
Прав Си, Боже, за всички тези неща!
Бог:
По-добре се спаси…
Ела при Мен – точно Ти!
Аз Те познавам.
Аз Те обичам.
Ти на Мен трябваше
да приличаш!
Аз те създадох.
Душата ти дадох.
Но в греха се загуби…
Събуди се сега!
Изкупих ти греха!
При Мен се върни!
Какво мислят другите?
Ти:
Ами…
Бог:
Не помни!
Само Мойте думи пази…
За Мен си твърде скъпоценен
в този твой живот –
жителю земен…

Моят дядо Коледа

24 декември е!

Копнеeш да погледнеш през прозореца и да зърнеш сняг. Пухкави снежинки да падат бавно и детски гласове да се носят в радостни взъгласи. Някой е станал рано и вече огромен снежен човек ти се усмихва за „Добро утро“, а от кухнята се носи приятна миризма на опечена пита. Цветните лампички у дома са пуснати още от сутринта и всичко е някак празнично…

Продължете да четете Моят дядо Коледа

I LOVE HALLOWEEN

„Хелоуин (на английски: Halloween) e маскарад, който се провежда на 31 Октомври най-вече в англоговорящите страни като Великобритания, Канада, Ирландия и САЩ. Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии. Продължете да четете I LOVE HALLOWEEN

Носталгия по старите книги

Младостта е най-хубавият период от живота на всяко създание! Това е времето, в което се научаваш да постигаш шампионски резултати във всичко, участваш активно във всяко занимание, успехите ти растат като температурите през лятото и редом с това, ако имаш късмет, срещаш любовта на живота си. Изобщо най-якото в „кроасана“ на живота! Във всичко това обаче много бързаш. Бързината те изтощава!

И тогава се замисляш за разни работи… Продължете да четете Носталгия по старите книги