Наскоро разговарях с един приятел, който, запитан от 1 до 10 колко добър човек е, уверено заяви, че е съвършен и че 10/10 е постижимо точно защото той е такъв… Наведе ме на размисли и нямаше как – пиша малко редове тук.
Първо, да, вярвам, че както пише в Библията, всички са съгрешили и никой не може сам със своята си правота да се похвали.
Второ, често се цитират 10-те заповеди или някакви други конкретни заръки, правила, правилници, които ти казват какво да НЕ правиш – иначе наказание. Но законът няма за цел да те похвали или изчисти, или излекува, когато си съгрешил. Няма за цел да те направи по-добър човек. Законът, поне със сигурност Божият закон от Библията, има за цел да „осветли“ всичките ни черни петна, да ни помогне да осмислим колко встрани сме от Божия идеал за чисто и праведно. То е като лакмус, с който разбираш природата на съединението насреща ти. И не остават сиви зони, където „всеки сам си преценява“ от коя страна е – на доброто или злото. Не, или си отляво, или отдясно… с последствията.
Тук идва въпросът – можеш ли самичък да докараш 10/10 в живота си?
Ако много се стараеш да не обиждаш дори когато си го просят, да не завиждаш, да не посягаш, да не отнемаш, да не лъжеш, да… дълъг списък. Да речем, че някой успява. Някой. Не му/ѝ знам името, но да кажем, че се е случило. Може би дори и в България. Или точно защото в България сме най-добрите, най-способните, най-добронамерените и почтени хора, ще да е станало на наша почва… тааа такъв човек с какво ще се сравни и разбере, че е съвършен?
Сравнил се е с българския закон? С европейския? С правилата на семейството си? Със собствената си съвест може би? Как разбра, че е съвършен? Ако мине проверка на друг стандарт, ще издържи ли? Ами Божия стандарт?
Но ще кажеш: „Нее, християните плашат хората с Бог като големия страшен съдия от векове. Това е стара история… остави ги настрана! Нима някой още вярва в това? Религии много, истории много, морал също.„
Добре, да речем, че сам си си стожер, репер, темел, основа за добро и зло. Според твоята ти съвест се движиш! Нека! Да приемем, че се и стараеш да не пречиш на никого. Да не отнемаш и обиждаш. Добре! Но значи ти вече си се превърнал в Закон – поне за себе си. Значи си един малък бог вече!
Ами ако… ако един ден или нощ твоят красив земен път свърши и имаш среща от… не знам какъв вид се води – втори, трети, четвърти – с Онзи Бог, Който е направил света, природата, хората, а и… теб?! Дали Той ще се съгласи с твоя закон? Но ще кажеш „в какво толкова съм сбъркал, не съм лош човек. Гледай какви неща правят другите!“ Добре – другите са лоши, но ти стоиш тук днес, не те. Както като бяхме на десет и в училище учителката питаше „ако Гошо скочи от прозореца, ще го последваш ли и ти само защото и той го прави?“
Е, тук мащабите са други. Не си убил, насилвал, даже не си се заглеждал по гаджето на колегата от отдела… не си, нали? Нали? Не си, разбира се, ти си съвършен. Добре, спомена 10-те заповеди. Е, да ги изброим пак… Така, първата – „Да нямаш други богове освен мен“ – хм, ти не каза ли, че и без Бога пак си добър? Ти не си ли беше станал сам Закон, сам Господ в живота?
Но това е хипотетична ситуация, нали? Мислиш си: „Пак старите страхове от прашния гардероб. Плашите ни с глупости!„
Добре, да се върнем към днешния ден, към това, което със сигурност се случва. Без „ами ако“! Когато караш колата си и превишиш само сега, само с 10 км/ч, даже няма и толкова, но те снима триножка, кой е виновен и кой – невинен? Ще оспорваш електронния фиш, ще се съдите, добре. Накрая като се докаже, че действително си надвишил скоростта, ще ти се размине ли глобата с „аз обикновено не правя така“ и „винаги давам път на пешеходците навсякъде“?
Ти не можеш да си съвършен сам по себе си! Но лошото е, че твоето несъвършенство не е само въпрос на вкус, само на болен перфекционизъм. Тук посланията от розовите картички за „несъвършенствата ти те правят уникален“ няма да те спасят.
Вероятно вече се питаш: „От какво да се спасявам?“
Ами от греха…
„Ето пак, всявате ми чувство на вина и страх!“
Да де, но онази стара Библия с Божиите думи вътре отдавна ти е казала, че катастрофите по пътя, болестите в тялото, лошите взаимоотношения в семейството, интригите в работата, войните, лъжите, ревността… всичко тръгва от ГРЕХА. А той е като вирус. Както вирусът се държи като парче нежива материя, докато не попадне в тялото на приемник, където оживява и се размножава до пълно превземане на гостоприемника, така е и ГРЕХЪТ. Зараза, с която, за жалост, си роден. Първоначално не ти личи – сладко бебенце, което гука усмихнато. После детенце, което послъгва за съборената саксия. След това момченце или момиченце, което удря друго дете, защото не са му угодили. После млад човек, който завижда, че съседът на същата възраст вече има добра работа, дом и половинка. После на работа навеждаш везните в ущърб на новия колега, защото… „ами да се е старал бе, сам си е виновен. Ще остане без работа, щом е некадърен.“ Може би ще кажеш на началството, че не струва и че е по негова вина… Негов проблем, не е твой проблем, нали? Ти си 10/10.
Добре.
Само да ти кажа, че и бай Иван от 20 години на пейката на улицата казва, че пие малко и никога сам. Вярно, не е сам. И е малко… само че на често. И май не съм го засичал вече два-три месеца… Рязко зачезна. Какво ли му стана? Пък и той беше 10/10…
Но ти още имаш време, щом четеш това. Докато имаш време, спомни си, че на Великден честваме кръст. Но не е бил един кръст, били са три. Христос и още двама – един отляво и един отдясно. Единият смятал, че си е добре сам по себе си, просто системата е лоша и не го е дооценила. Подигравал се на Иисус и съвсем естествено подканял „ако си Бог, свали ни от кръста“. Другият в един момент се обърнал и му се скарал, защото висели там по своя вина, а Иисус нямал вина, нямал грях. Този вторият се примолил на Иисус: „когато дойдеш в Царството Си, спомни си за мен“. Простичко. Кратичко. Признал си е, че има проблем. Че сам си е виновен. Че има ГРЯХ. И помолил лекаря за помощ.
Теб какво те спира? Ще чакаш ли последния си ден?
