Послание по случай 24 май

На какво според вас е символ словото? Какви асоциации събуждат у вас словото, писмеността, книжовността? 

Словото символизира цивилизоваността. Една културна и образована страна. Хора с добри обноски и… едно такова уважение между хората, което сякаш ни кара да се чувстваме горди от мястото, където живеем. Словото, писмеността, книжовността. Авторите, поетите, творците. Създателите на писмеността. Библиотека отрупана с книги и много хора, които с интерес и жажда попиват от черно-белите, а понякога и малко цветни, страници на най-разнообразни творби. Може би нещата са малко по-специални около 24 май.

И като заговаряме за хора, които творят, как мислите: какво е нужно, за да си добър творец? Какво коства, какви са усилията за написването на една книга? А стихосбирка? А енциклопедия или научна литература? Творенето не е прост процес. Някой ще каже “иска се дарба”… наистина не е лесно да се твори.

Св. Св. Кирил и Методий създават корените на писмеността ни и една от първите им задачи е да преведат Библията на старобългарски език. Тази книга Библията често се споменава около 24 май. Оказва се, че в нея темата за словото е много особена. Тя се разгръща на ключови места. В началото й. В края й. Някъде по средата, също.

В началото на Библията се намира разказът именно за една творба – Сътворението на света:

В начало Бог създаде небесата и земята. А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

Битие, глава 1, стихове 1-4

И както се вижда от тази кратка извадка, Бог твори чрез говорене или иначе казано, чрез словото Си. Няма сложни механизми, няма сила, няма хвърчащи искри и голям шум. Само няколко думи “И Бог каза: да бъде…”. Божието слово тук е вдъхновяващо в най-буквалния смисъл на думата. Толкова буквален, че словото се материализира. Толкова е значима всяка дума излязла от Бога. Тя е способна да сътворява, да преобразява, да разделя светлината от тъмнината. Това е Божието Слово в началото му – всичко започва със сътворението, светлината, живота.

Ако избързаме и прелистим страниците почти до края на Библията ще намерим още един интересн пасаж за Словото:

След това видях небето отворено, и ето, бял кон, и Онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и Той съди и воюва в справедливост… и Името Му е Божието Слово…

Откровение, глава 19, стихове 11-16

Към самия край на Библията се появява една личност с най-различни имена. Верен. Истинен. Божието Слово. Изглежда тук е Едноименното Божие Слово – проявено като личност. И тази личност идва, за да съди и воюва справедливо. Ключът тук е “справедливо”. Справедливостта е наш съкровен копнеж още от детинство. Никой не иска да му отнемат просто ей така играчката, роклята, колелото, колата, гаджето. Въпросът за справедливостта е от изключителна важност. И ето в края на Библията самото Божие Слово идва, за да покаже справедливостта в съда и във воюването. Божието Слово идва олицетворено от един, който е верен, истинен и справедлив.

Изглежда, че в сърцето на християнската вяра стои слово, което обаче разчупва естественото ни възприятие за това какво е словото. Сега може би асоциациите, които правим като чуем за слово, стават малко по-различни.

Празникът на Светия Дух

Не само “Честито Рождество Христово” или “Христос Воскресе”

„Честито Рождество Христово”, … “Христос Воскресе”… поздрави и празници, с които сме доста добре запознати. Голяма част от света, дори може би не само християни, празнуват тези празници. От една страна, раждането на Иисус Христос т.е. началото на неговия земен живот¹. От друга страна, Възкресението на Иисус Христос т.е. краят на неговия земен живот². И така, с времето, като че ли остава само това. Но дали само това е останало от Христос? Или пък, дали само това е достатъчно да си припомняме? Да, несъмнено покрай Възкресението няма как да не си помислим и за смъртта Му. И пак, изглежда, че няма как такава велика личност да остави само това³.

Петдесятница – един омаловажен празник

Така е. Ето днес, например, отбелязваме Петдесятница или денят на Светия Дух⁴. Навярно един не толкова популярен празник. Сякаш вече друга категория – за хората, дето са по-навътре в “църковните” работи. И наистина, за много хора животът може да мине само с  “Честито Рождество Христово” и “Христос Воскресе”, а пък другите работи да останат само за “набожните”. И докато това може да е вярно за други празници, то не може да кажем същото за Петдесятницата. Това всъщност е празник за едно събитие, което стои наравно с Рождество и Великден. В някои страни дори по същия начин е и официален почивен ден. Част от величието на този празник е, че той носи едно многостранно послание, като монета с много страни.

Триединството

Петдесятница – денят на Светия Дух. Другото име на празника е именно “Свети Дух”. Една страна на този празник е посланието за Триединството, за Светата Троица. Християнският Бог е разкрит в Светото Писание по начин труден за разбиране в пълнота, но ние с времето сме възприели това описание за Него, а именно, че той е триединен. За Светия Дух се казва, че той е единосъщен с Отца и Сина. И ако наред с Рождество и Великден можем да се сетим, че Синът е изпратен и се връща при Своя Отец, то Петдесятница ни напомня за многообразието на нашия Бог; за Неговата уникалност; но най-вече и за неговото желание да бъде част от живота на хората.

Част от живота на хората

Докато ходеше по земята, Иисус Христос говореше за Светия Дух на всички, но най-вече на светите апостоли. По думите на св. ап. Йоан, записани в Евангелието, Христос казва, че вярващите в Него ще станат извор на реки от жива вода, защото ще приемат Светия Дух⁵. 

Иисус Христос го нарича и “Духът на истината”⁶, благодарение на който вярващите ще бъдат осветлени да разбират истините на Божието Слово. Много от тези истини са вече записани за нас в писанията на Новия Завет, които имаме завещани именно чрез Божието вдъхновение от Светия Дух.  Иисус Христос също казва, че Духът е “Застъпникът”⁷, който трябва да бъде изпратен на светите апостоли и вярващите след тях. Необходимо е Светият Дух да стане част от живота на хората на земята. Но не на всички, а само на тези, които вярват в името на Иисуса Христа, Светия Божи Син. И така, виждаме тесните взаимоотношения, които Бог иска да има с хората от всички нации. 

Какво остава за нас днес

И така, празници има много, но какво може да остане за нас днес. Няма да сгрешим ако кажем, че наред с много други неща Петдесятница е празник на промяната, празник на плодовете. 

Преминали през Йоановото кръщение на покаяние и станали свидетели на живота и чудесата на Божия Син, за светите апостоли беше останала още една крачка към пълнотата на тяхната вяра. А именно получаването на обещания Свети Дух. Ще кажете, че каква “промяна”. Ами, простият, неохотлив и нетактичен рибар св. ап. Петър изнася първата публична християнска проповед. Воден и окуражен от Светия Дух той успява да жегне сърцата на 3000 души наведнъж. Свети Лука ни разказва, как чрез покаяние и кръщение те приемат дара на Светия Дух – прошката на греховете и спасението на душите си⁸. Промяна, и то каква! Те всички заедно поставят началото на разпространената християнска църква. Животът им се превръща в живо свидетелство за Божията изкупителна любов! С други думи казано “извор на реки от жива вода”.

В юдейския закон денят “Петдесятница” е един от трите велики празници, на които юдеите е трябвало да се събират за специално богослужение и голямо веселие⁹. Това е 50-тият ден след другият им велик празник Пасхата. Този 50-ти ден е ознаменувал събирането на плодовете, жетвата като цяло. След възнесението на Иисус Христос Светият Дух идва на негово място точно на този техен празник Петдесятница. За християните обаче денят е свързан със Светия Дух. Не е случайна обаче връзката с юдейския празник за плодовете. Самият Свети Дух води вярващите към една промяна, в следствие на която те принасят плодове. Свети апостол Павел описва тези плодове така: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание”¹⁰.

Последен призив

Нека тук да спрем. Нека размислим върху този призив. Чрез покаяние и вяра, и нашият живот да се преобрази. Приемайки дара от Светия Дух на прошка и спасение, да се превърнем в един “извор на реки от жива вода”, които текат за промяна и принасяне на плодове. За нас и тези около нас.

---

1. Евангелието според Лука: глава 1 стихове 26-38; глава 2 стихове 1-21 ↩︎
2. Евангелието според Матей глава 28 ↩︎
3. Евангелието според Йоан глава 21 стих 25 ↩︎
4. Деяния на светите Апостоли глава 2 стихове 1-4 ↩︎
5. Евангелието според Йоан глава 7 стихове 37-39 ↩︎
6. Евангелието според Йоан глава 16 стихове 12-15 ↩︎
7. Евангелието според Йоан глава 14 стих 16 ↩︎
8. Деяния на светите Апостоли глава 2 ↩︎
9. Второзаконие глава 16 стихове 9-12 ↩︎
10. Послание на св. ап. Павел до Галатяните глава 5 стихове 22-23 ↩︎