„Коледа, свята си ти…“ Припявам си една популярна песен. В атмосферата се усеща по-особен мирис, освен този на пушек от печките натвърдо гориво. Цялото настроение, очакване, мечти и надежди
„Коледа, свята си ти…“ Припявам си една популярна песен. В атмосферата се усеща по-особен мирис, освен този на пушек от печките натвърдо гориво. Цялото настроение, очакване, мечти и надежди
„Коледа, свята си ти…“ Припявам си една популярна песен. В атмосферата се усеща по-особен мирис, освен този на пушек от печките натвърдо гориво. Цялото настроение, очакване, мечти и надежди
Често се сещам за известния български обичай „Баба Марта”.
Изумително е какъв бизнес е продажбата на мартеници! Още от началото на годината могат да бъдат намерени тук-там мартеници в някои магазини, а през февруари предлагането им достига невероятен мащаб. Всички ключови места в града с голям трафик на хора – спирки, пазари, училища – се превръщат в червено-бели събрания.
Много се съмнявам в това, че продавачите се вълнуват от празника! Убедена съм, че основната им мисъл е „Тази година дано успея да изкарам повече пари”. Малко труд, малко усилия и голяма печалба! Просто, лесно и добре съчетано с всякакви привлекателни неща. Видът на мартениците така бива променян, че при някои от тях достига до „свръх идолски”. Какво имам в предвид? Ами, примерно, метла с изображение на вещица под формата на мартеница.
Някои ще кажат „Страхотно!”. Аз ще кажа „Че защо?!”. Вярата в „силата” на червения и белия конец е също като да вярваш в:
талисман;
някаква вода, която те пази;
дърво с изображение, което ти помага в живота;
метлата, която те пази (зад вратата и не само);
кукла от парцали, която плаши злите сили (вещица).
Ама че зли сили имало на тоя свят! Плашат се от такива работи? :-)) … Та децата не се плашат от тях! Мисля, че човек не си дава реална представа за състоянието на духовния свят. Силата на тъмните сили е толкова по-голяма от човешката, че нищо и никой не може да я победи освен Божията сила. Никой човек не може да се спаси сам от злото. Колкото и да иска! Каквото и да прави! Дали ще се окичва, дали ще си връзва нещо, дали ще се нарисува и т.н. нищо от това няма да го избави от злото!
Това от една страна. От друга…
трябва да спомена, че Божият гняв идва срещу онези, които почитат именно идоли. Сигурна съм, че помните наизуст една от десетте Божии заповеди: Не си прави кумир (подобие на нещо от земята, под земята и на небето) и не му се кланяй (сиреч, не вярвай, че то има сила в себе си да ти помага)… е… мен ме е страх от Този Бог…
Как ще ви помогнат мартениците тази година? Вие решавате…
Така ли премина Великден и за теб? А може да има и друга перспектива…
Темата на Новозаветните текстове на Светото Писание е малко по-различна, а именно, че Христос умря за греховете ни според думите на Старозаветните пророци, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден (пак според думите на Старозаветните пророци) и че се яви на апостолите, после на повече от 500 души наведнъж, после и на други.
И така, много хора са повярвали в тези неща, било то чрез един или чрез друг.
Обаче, като се поздравяваме, че Христос е възкресен от мъртвите, е много интересно, че пак някои между нас казват, че няма такова нещо като „възкръснал от мъртвите“. Ако няма възкресение, тогава и Христос не е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашите поздравления са празни, а вярата изцяло излишна. При всичко това, ние се намираме в неловко положение, защото празнуваме неща, които смятаме за врели-некипели. Защото, ако мъртвите не възкръсват, тогава и Христос не е бил възкресен, а ако Христос не е бил възкресен, Великден е суетен. А онези, които наистина са го вярвали, са били умопомрачени.
Но ако Христос е възкресен от мъртвите като символ на това какво може да сполети всеки човек, то тогава има логика. Понеже, както чрез един човек (Адам) е дошла смъртта, така чрез един Човек (Христос) идва възкресението. Ако в Адам всички умираме, то в Христос всички бихме могли да оживеем.
Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? … замислете се, че онова, което се засява, не оживява, ако не умре. И когато се засее, не се засява „тялото“, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, а то е програмирано да произведе ново „тяло“, всяко семе – свое собствено „тяло“. Всяка плът е различна, една е плътта на хората, а друга – плъттта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.
Така е и при възкресението. Едно тяло, посято да живее в старост, болести, смърт, злини, възкръсва във вечност, доброта, блаженство. Ако по прилика на Адам, умираме, то по прилика на Христос можем да възкръснем. Телата и делата на сегашния свят не могат да наследят вечните блага, които Бог предлага, ако не възкръснат в ново.
Христовото Възкресение е символ още и на победата над смъртта, когато всяко преходно ще бъде преобразено в непреходно и когато ще се сбъднат други думи на Старозаветните пророци „Погълната беше смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ А жилото на смъртта е всяко зло.
И все пак, благодарение на Бога е възможно „Христос Воскресе“ да бъде реалност в живота на всеки от нас. Една непоклатима победа над смъртта и злото!
Из 15 глава на първото писмо на св. ап. Павел до Коринтяните, Новият Завет, Библията
Копнеeш да погледнеш през прозореца и да зърнеш сняг. Пухкави снежинки да падат бавно и детски гласове да се носят в радостни взъгласи. Някой е станал рано и вече огромен снежен човек ти се усмихва за „Добро утро“, а от кухнята се носи приятна миризма на опечена пита. Цветните лампички у дома са пуснати още от сутринта и всичко е някак празнично…
