Всички публикации от Vладkо

Петдесятница

Празникът на Светия Дух

Не само “Честито Рождество Христово” или “Христос Воскресе”

Честито Рождество Христово”, … “Христос Воскресе”… поздрави и празници, с които сме доста добре запознати. Голяма част от света, дори може би не само християни, празнуват тези празници. От една страна, раждането на Иисус Христос т.е. началото на неговия земен живот1. От друга страна, Възкресението на Иисус Христос т.е. краят на неговия земен живот2. И така, с времето, като че ли остава само това. Но дали само това е останало от Христос? Или пък, дали само това е достатъчно да си припомняме? Да, несъмнено покрай Възкресението няма как да не си помислим и за смъртта Му. И пак, изглежда, че няма как такава велика личност да остави само това3.

Петдесятница – един омаловажен празник

Така е. Ето днес, например, отбелязваме Петдесятница или денят на Светия Дух4. Навярно един не толкова популярен празник. Сякаш вече друга категория – за хората, дето са по-навътре в “църковните” работи. И наистина, за много хора животът може да мине само с  “Честито Рождество Христово” и “Христос Воскресе”, а пък другите работи да останат само за “набожните”. И докато това може да е вярно за други празници, то не може да кажем същото за Петдесятницата. Това всъщност е празник за едно събитие, което стои наравно с Рождество и Великден. В някои страни дори по същия начин е и официален почивен ден. Част от величието на този празник е, че той носи едно многостранно послание, като монета с много страни.

Триединството

Петдесятница – денят на Светия Дух. Другото име на празника е именно “Свети Дух”. Една страна на този празник е посланието за Триединството, за Светата Троица. Християнският Бог е разкрит в Светото Писание по начин труден за разбиране в пълнота, но ние с времето сме възприели това описание за Него, а именно, че той е триединен. За Светия Дух се казва, че той е единосъщен с Отца и Сина. И ако наред с Рождество и Великден можем да се сетим, че Синът е изпратен и се връща при Своя Отец, то Петдесятница ни напомня за многообразието на нашия Бог; за Неговата уникалност; но най-вече и за неговото желание да бъде част от живота на хората.


Част от живота на хората

Докато ходеше по земята, Иисус Христос говореше за Светия Дух на всички, но най-вече на светите апостоли. По думите на св. ап. Йоан, записани в Евангелието, Христос казва, че вярващите в Него ще станат извор на реки от жива вода, защото ще приемат Светия Дух5

Иисус Христос го нарича и “Духът на истината”6, благодарение на който вярващите ще бъдат осветлени да разбират истините на Божието Слово. Много от тези истини са вече записани за нас в писанията на Новия Завет, които имаме завещани именно чрез Божието вдъхновение от Светия Дух.  Иисус Христос също казва, че Духът е “Застъпникът”7, който трябва да бъде изпратен на светите апостоли и вярващите след тях. Необходимо е Светият Дух да стане част от живота на хората на земята. Но не на всички, а само на тези, които вярват в името на Иисуса Христа, Светия Божи Син. И така, виждаме тесните взаимоотношения, които Бог иска да има с хората от всички нации. 

Какво остава за нас днес

И така, празници има много, но какво може да остане за нас днес. Няма да сгрешим ако кажем, че наред с много други неща Петдесятница е празник на промяната, празник на плодовете. 

Преминали през Йоановото кръщение на покаяние и станали свидетели на живота и чудесата на Божия Син, за светите апостоли беше останала още една крачка към пълнотата на тяхната вяра. А именно получаването на обещания Свети Дух. Ще кажете, че каква “промяна”. Ами, простият, неохотлив и нетактичен рибар св. ап. Петър изнася първата публична християнска проповед. Воден и окуражен от Светия Дух той успява да жегне сърцата на 3000 души наведнъж. Свети Лука ни разказва, как чрез покаяние и кръщение те приемат дара на Светия Дух – прошката на греховете и спасението на душите си8. Промяна, и то каква! Те всички заедно поставят началото на разпространената християнска църква. Животът им се превръща в живо свидетелство за Божията изкупителна любов! С други думи казано “извор на реки от жива вода”.

В юдейския закон денят “Петдесятница” е един от трите велики празници, на които юдеите е трябвало да се събират за специално богослужение и голямо веселие9. Това е 50-тият ден след другият им велик празник Пасхата. Този 50-ти ден е ознаменувал събирането на плодовете, жетвата като цяло. След възнесението на Иисус Христос Светият Дух идва на негово място точно на този техен празник Петдесятница. За християните обаче денят е свързан със Светия Дух. Не е случайна обаче връзката с юдейския празник за плодовете. Самият Свети Дух води вярващите към една промяна, в следствие на която те принасят плодове. Свети апостол Павел описва тези плодове така: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание”10.

Последен призив

Нека тук да спрем. Нека размислим върху този призив. Чрез покаяние и вяра, и нашият живот да се преобрази. Приемайки дара от Светия Дух на прошка и спасение, да се превърнем в един “извор на реки от жива вода”, които текат за промяна и принасяне на плодове. За нас и тези около нас.


  1. Евангелието според Лука: глава 1 стихове 26-38; глава 2 стихове 1-21 ↩︎
  2. Евангелието според Матей глава 28 ↩︎
  3. Евангелието според Йоан глава 21 стих 25 ↩︎
  4. Деяния на светите Апостоли глава 2 стихове 1-4 ↩︎
  5. Евангелието според Йоан глава 7 стихове 37-39 ↩︎
  6. Евангелието според Йоан глава 16 стихове 12-15 ↩︎
  7. Евангелието според Йоан глава 14 стих 16 ↩︎
  8. Деяния на светите Апостоли глава 2 ↩︎
  9. Второзаконие глава 16 стихове 9-12 ↩︎
  10. Послание на св. ап. Павел до Галатяните глава 5 стихове 22-23 ↩︎

Възкресението, Христос и още нещо

работа, яйца, боядисване, козунаци, украса, „Христос Воскресе“, „Воистина Воскресе“, „здраве“, „късмет“, „щастие“, козунаци, яйца, работа…

Така ли премина Великден и за теб? А може да има и друга перспектива…

Темата на Новозаветните текстове на Светото Писание е малко по-различна, а именно, че Христос умря за греховете ни според думите на Старозаветните пророци, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден (пак според думите на Старозаветните пророци) и че се яви на апостолите, после на повече от 500 души наведнъж, после и на други.

И така, много хора са повярвали в тези неща, било то чрез един или чрез друг.

Обаче, като се поздравяваме, че Христос е възкресен от мъртвите, е много интересно, че пак някои между нас казват, че няма такова нещо като „възкръснал от мъртвите“. Ако няма възкресение, тогава и Христос не е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашите поздравления са празни, а вярата изцяло излишна. При всичко това, ние се намираме в неловко положение, защото празнуваме неща, които смятаме за врели-некипели. Защото, ако мъртвите не възкръсват, тогава и Христос не е бил възкресен, а ако Христос не е бил възкресен, Великден е суетен. А онези, които наистина са го вярвали, са били умопомрачени.

Но ако Христос е възкресен от мъртвите като символ на това какво може да сполети всеки човек, то тогава има логика. Понеже, както чрез един човек (Адам) е дошла смъртта, така чрез един Човек (Христос) идва възкресението. Ако в Адам всички умираме, то в Христос всички бихме могли да оживеем.

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? … замислете се, че онова, което се засява, не оживява, ако не умре. И когато се засее, не се засява „тялото“, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, а то е програмирано да произведе ново „тяло“, всяко семе – свое собствено „тяло“. Всяка плът е различна, една е плътта на хората, а друга – плъттта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Така е и при възкресението. Едно тяло, посято да живее в старост, болести, смърт, злини, възкръсва във вечност, доброта, блаженство. Ако по прилика на Адам, умираме, то по прилика на Христос можем да възкръснем. Телата и делата на сегашния свят не могат да наследят вечните блага, които Бог предлага, ако не възкръснат в ново.

Христовото Възкресение е символ още и на победата над смъртта, когато всяко преходно ще бъде преобразено в непреходно и когато ще се сбъднат други думи на Старозаветните пророци „Погълната беше смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ А жилото на смъртта е всяко зло.

И все пак, благодарение на Бога е възможно „Христос Воскресе“ да бъде реалност в живота на всеки от нас. Една непоклатима победа над смъртта и злото!

Из 15 глава на първото писмо на св. ап. Павел до Коринтяните, Новият Завет, Библията

Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата

Все повече чуваме за т.нар. джендър идеология. Къде натрапчиво, къде не. Там е работата, че всеки иска да бъде чут, никой не иска да бъде дискриминиран, никой не иска да бъде отхвърлен. На всеки му се иска да бъде освободен и да изкрещи от високо, на широко, на всеослушание.

Такава свобода по принцип е добра  Продължете да четете Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата