работа, яйца, боядисване, козунаци, украса, „Христос Воскресе“, „Воистина Воскресе“, „здраве“, „късмет“, „щастие“, козунаци, яйца, работа…
Така ли премина Великден и за теб? А може да има и друга перспектива…
Темата на Новозаветните текстове на Светото Писание е малко по-различна, а именно, че Христос умря за греховете ни според думите на Старозаветните пророци, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден (пак според думите на Старозаветните пророци) и че се яви на апостолите, после на повече от 500 души наведнъж, после и на други.
И така, много хора са повярвали в тези неща, било то чрез един или чрез друг.
Обаче, като се поздравяваме, че Христос е възкресен от мъртвите, е много интересно, че пак някои между нас казват, че няма такова нещо като „възкръснал от мъртвите“. Ако няма възкресение, тогава и Христос не е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашите поздравления са празни, а вярата изцяло излишна. При всичко това, ние се намираме в неловко положение, защото празнуваме неща, които смятаме за врели-некипели. Защото, ако мъртвите не възкръсват, тогава и Христос не е бил възкресен, а ако Христос не е бил възкресен, Великден е суетен. А онези, които наистина са го вярвали, са били умопомрачени.
Но ако Христос е възкресен от мъртвите като символ на това какво може да сполети всеки човек, то тогава има логика. Понеже, както чрез един човек (Адам) е дошла смъртта, така чрез един Човек (Христос) идва възкресението. Ако в Адам всички умираме, то в Христос всички бихме могли да оживеем.
Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? … замислете се, че онова, което се засява, не оживява, ако не умре. И когато се засее, не се засява „тялото“, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, а то е програмирано да произведе ново „тяло“, всяко семе – свое собствено „тяло“. Всяка плът е различна, една е плътта на хората, а друга – плъттта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.
Така е и при възкресението. Едно тяло, посято да живее в старост, болести, смърт, злини, възкръсва във вечност, доброта, блаженство. Ако по прилика на Адам, умираме, то по прилика на Христос можем да възкръснем. Телата и делата на сегашния свят не могат да наследят вечните блага, които Бог предлага, ако не възкръснат в ново.
Христовото Възкресение е символ още и на победата над смъртта, когато всяко преходно ще бъде преобразено в непреходно и когато ще се сбъднат други думи на Старозаветните пророци „Погълната беше смъртта победоносно“. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ А жилото на смъртта е всяко зло.
И все пак, благодарение на Бога е възможно „Христос Воскресе“ да бъде реалност в живота на всеки от нас. Една непоклатима победа над смъртта и злото!
Из 15 глава на първото писмо на св. ап. Павел до Коринтяните, Новият Завет, Библията
