Какви ли са начините да разберем, че някой ни обича? Подаръци, цветя, бонбони, отделено внимание, помощ, съчувствие, съпричастност, прошка, извинение… Всички тези (и със сигурност още много) могат да ни покажат, че някой ни обича.

Всичко това е добро, всичко това е показателно и поносимо. Но само това ли – хубави чувства, радост, кратки проблеми… Дали, обаче, любовта не идва и наред със своите тръни? Дали тя тя не води след себе си и едни трайни последствия, с които трудно се свиква, които бавно преминават или които изобщо не преминават. Безспорно. Любовта понякога пронизва душата, сърцето…

Несъмнено любовта изисква жертви, изисква да понесем нейното бреме, да се примирим с нейните белези. Кой, все пак, е готов да поеме върху себе си белезите на любовта? Кой е решен да не се откаже пред трудностите заради този, когото обича? „Приятел в нужда се познава”. Една прекрасна поговорка. И наистина, какво е приятелят, ако не е до нас в тежко време.

Навярно повечето от нас са готови да жертват нещо за приятелите си. Може би някой би дръзнал дори да умре за приятел или за някой добър човек. Но едва ли някой би се решил дa умре за свой неприятел. Дали някой би поел върху себе си белезите на любовта заради един неприятен човек? Каква трябва да е тази любов, готова да се жертва дори за прелюбодееца, убиеца, крадеца… наивна, сляпа или може би истинска, желаеща, гледаща към самия човек, към неговото сърце… и може би белезите на такава любов биха били вечни… ?

Белезите на любовта. Вечните белези на любовта.

Това е начин да видим безпрецедентната, безусловна любов. Любов толкова дълбока, че да не може лесно да се възприеме. Любов, търсена от всички. Любов, от която всеки се нуждае.