Любов, любов… Какво е любов? Сърца, рози, карамфили, топло чувство в сърцето, завиване на свят от сексуално преживяване, агнешко печено или добър купон? Кой ме обича и защо ме обича? А докога ще ме обича? А дали няма да ме боли главата, след като ме обича? Или пък да ми изпразни портмонето? Любовта е приятно чувство, което човек изпитва и иска и другите да изпитват към него. То е свързано с действия. Чувствата без действия са любов, която не задоволява. Сладкото на любовта е, че ако тя е пълна и задоволява докрай, тя дава спокойствие, мир, свобода. Но не бива да те разочарова, защото, ако това стане, тя се превръща в една зачеркната и много черна страница в живота.

За жалост обаче това почти винаги става. Няма човек, който да не ни разочарова по някакъв начин. Тонове книги са изписани за любовта и за разочарованието от любовта. Надяваме се, че на нас няма да ни се случи. Продължаваме да мечтаем за идеалната любов – съвършената, безрезервна, вечна, прекрасна любов, която никога няма да ни разочарова. Копнежът по нея е така дълбоко заложен в нас, че въпреки действителността, която ни отрезвява на всяка крачка, пак не се отказваме от тази мечта.

Да си обичан и да обичаш безрезервно – къде го има това чудо? Това наистина би била една свръхестествена любов. Има ли някой на този свят, който ме обича наистина? Искам да има някой който ме обича безрезервно, който може да ме подкрепи и в най-трудните моменти, да може да ме носи и да ми стопли сърцето. Може би всеки е преживявал разни ситуации, в които като че ли някой се намесва, погрижва се за нас, предпазва ни от нещо зло, дори спасява живота ни. Можем да ги отминем, като ги впишем в графата „случайности“, но можем и да се замислим за тях. Може би някой наистина се грижи за нас? Като че ли казва: „Да…, аз съм тук и те обичам. Аз внимавам за теб“.