„Мисълта е силата на живота.“

„Прилагайте добрите и положителни мисли и думи като формули, с които можете да си въздействате.“

„Дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва.“

„Успехът зависи от концентрацията и настойчивостта на отправената мисъл, а пропорционално на степента на развитие на мисловната сила ще бъде и резултатът.“

„Мисъл за мир и утеха ще успокои ума…“

„Прилагайте мисълта си да постигнете своите желания“, казва Дънов, напомняйки ни, че сами творим собствената си реалност и „основната ни задача е да извисим съзнанието си и усвоим „правата мисъл“.

Страхотни обещания. Една обещаваща перспектива.

Затова все повече хора – които искат да постигнат успех в дадена област от живота си – търсят как това може да стане чрез силата на мисълта. Само с нейна помощ всичко изглежда толкова близо и реално. Няма начин човек да не се привлече от идеята за постоянно здраве, успехи, преодоляване на собствените слабости, спокоен живот, постигане на мечтите… нали? Това са все хубави неща!

НО: покрай цялата тази еуфория и преследване на доброто не забравяме ли за истинското и важното?

Каква е ползата човек да контролира обстоятелствата, да постига успехи, да печели и т.н., ако не е разбрал защо живее?

Малки въпроси като:
– Защо съм тук?
– Има ли Бог?
– Какъв е смисълът да живея?
– Всичко ли свършва със смъртта?

Все дребни и далече от ежедневието ни въпроси – далече от парите, здравето, успеха…

Не мислите ли, обаче, че ако човек стигне до отговорите им, ще се сдобие с нещо по-добро? Не е ли това силата на мисълта? Преследваме онази сила на мисълта, бързаме след нея, търсим нови начини да я използваме, а забравяме за малките неща, малките въпроси, които засягат живота ни и бъдещето ни, които могат с голяма сила да внесат промяна, да дадат смисъл, посока, удовлетворение.

Не търси мисълта – помисли.
Потърси малките отговори – не преследвай силата.
Промени се!