Имаме любовта „АКО“. Всички ние сме я получавали и давали:
„Ако си добро дете, мама ще те обича.“
„Ако наистина ме обичаш, ще спиш с мен…“

Тази любов трае само докато са изпълнени условията. Ако едно момиче е „обичано“ от своя приятел и от това забременее, изведнъж любовта й бива отнета и той се измъква. На него не му се поема отговорност. Момичето си мисли: „Защо той ме изостави? Нали ме обичаше?“ Докато условията са били изпълнени, той е можел да я обича, но условията са се променили и сега той не иска и да чуе за нея. Любовта „АКО“ в крайна сметка действа разрушително и разочарова. Една любов, която трябва постоянно да бъде печелена и заслужавана.

Имаме и любовта „ЗАЩОТО“. Това е „по-благородната“ форма на любов:
„Обичам те, защото си много красива!“
„Обичам те, защото ми даваш сигурност.“
„О, знаеш ли, обичам го, защото той е толкова забавен…“

Звучи добре, а? Човек иска да го обичат заради това, което е, нали? Но какво ще се случи, ако въпросният срещне някоя още по-красива? Или някой още по-забавен? Освен това всеки си има една тайна страна, която не непременно иска да открие на околните. Човекът, обичан заради някакво определено свое качество, вероятно ще крие тази си страна от страх, че ще бъде по-малко приет или дори отхвърлен.

Имаме още и любовта „ВЪПРЕКИ ЧЕ“. Това е любовта, която е постоянна и безусловна. Тази любов е най- красивата и най-чистата любов, за която всички ние копнеем в душата си.
Това е любовта, която не поставя условия!
„Обичам те, какъвто и да си отвътре. Обичам те, независимо как ще се промениш. Не можеш да направиш нищо, което да те отдели от любовта ми. Обичам те постоянно!“
„Зная всичко за теб, познавам недостатъците ти, зная грешките ти и въпреки това те обичам и ще те обичам винаги!“
„Обичам те, защото те обичам. Тази любов искам да ти дам.“
Дали наистина някой е готов да ни даде такава безусловна любов?

Може би…