Млечният Път

За структурата на Вселената

С нови хипотези и модели непрекъснато се правят опити за обяснение на структурата на Вселената, но изключително чрез предпоставяне на една космическа еволюция. Към „пророците на новата космология“, както ги нарича Хекман, спадат Б. А. Фридман, А. Айнщайн, Е. А. Милне, Р. Джордан, Ф. Хойл, Г. Гамов, А. А. Пензиаз и Р. В. Уилсън.

Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва следното:

„Откривателските възможности на човешкия разум не са малки, а изработените модели за света са доста много, така че един критик наскоро смяташе, че може да се твърди, че броят на космологичните теории е обратно пропорционален на броя на известните факти.“Звезди, космос, модели на света, стр.129

В тази връзка астрофизикът Фолкер Вайдеман прави едно важно заключение:

„В основата на космологията лежат много повече философски допускания, отколкото във всички други клонове на естествените науки. Когато сме принудени да се придържаме към границите на това, което може да се нарече наука, и не можем да се надяваме да отговорим научно на фундаменталните въпроси на космологията, тогава трябва да признаем, че в основата си Вселената е неразбираема. Науката трябва да се примири, че има въпроси, на които не може да отговори. Това, което остава, е теория извън нашето знание.“Философския конгрес в Дюселдорф, 1978 г.

Въпреки, че съвременият човек с много по-голяма убеденост може да твърди, че познава непознатото и че може да го овладее, целите, каквито британският астрофизик С. У. Хокинг си поставя, са една утопия:

„Моята цел е пълното разбиране на Вселената – защо тя е такава, как и защо изобщо съществува.“ Отговорът на този въпрос, би бил, според него, „окончателният триумф на човешкия разум“Кратка история на времето, Роволт, 1988

Тоест, може да се твърди, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати, особено ако се облягаме на известния ни опит, че кръгът на познание също така увеличава този на незнание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen − 6 =