С нови хипотези и модели непрекъснато се правят опити за обяснение на структурата на Вселената, но изключително чрез предпоставяне на една космическа еволюция. Към „пророците на новата космология“, както ги нарича Хекман, спадат Б. А. Фридман, А. Айнщайн, Е. А. Милне, Р. Джордан, Ф. Хойл, Г. Гамов, А. А. Пензиаз и Р. В. Уилсън.
Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва следното:
В тази връзка астрофизикът Фолкер Вайдеман прави едно важно заключение:
Въпреки, че съвременият човек с много по-голяма убеденост може да твърди, че познава непознатото и че може да го овладее, целите, каквито британският астрофизик С. У. Хокинг си поставя, са една утопия:
Тоест, може да се твърди, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати, особено ако се облягаме на известния ни опит, че кръгът на познание също така увеличава този на незнание.