Напоследък си мисля, че или съм глупава или не съм на висотата на длъжността, която заемам. Защо ли? Ами защото реших да си купя нови дрехи. Тръгнах по магазините. И що да видя? Избирам пола, а тя като перде. Харесвам потник – все едно го няма. Разглеждам рокли, а те, като ги сложиш, стават невидими. Чудна работа!?! Мисля си: Диоптъра ли съм качила?! Аз ли не разбирам от марково облекло? Само аз ли виждам толкова детайлно? …
Но нали дрехите са да не ходиш гол? Или вече имат друго предназначение? Не виждат ли другите същото като мен? Ако да, защо ги носят?
Излизам по улиците и гледам. Искам да видя (нали знаете) какво се носи. И там, по големите и малки улици, съзирам хиляди младежи. Доста са с тези дрехи явно… защото не виждам дрехи. И нещо в мен се провокира. Сетих се за една стара детска приказка на Андерсен: „Новите дрехи на краля“. В нея двама мошеници твърдяха, че шият с плат, който е „невидим за глупавите и за онези, които не са на висотата на длъжността, която заемат“. Царят беше жаден за новости. Всички не виждаха плата, но си мълчаха, за да не ги помислят за глупави и да ги уволнят. Дори царят! Нещо повече – целият народ! Царят се гледаше с гръб в огледалото, за да „не гледа срама си“, но въпреки това, за да не го помислят за глупав каза: „Браво! Доволен съм! Дрехата е лека, мека и хубава. Мисля, че много ми отива.“ А по-късно, излезна чисто гол пред всички поданици. Те мълчаха, мълчаха, мълчаха… Е, докато едно момченце, което и без това наричаха глупчо и нямаше длъжност, не се изказа простосърдено: „Вижте, вижте! Царят е гол!“
И си мисля: Не е ли същото и днес?
Млади, стари и невръстни все си търсят облекла. Всеки има свои интереси, но все пак минават през едни и същи магазини, през които минавам и аз. Движат се по същите улици, по които се движа и аз. Всеки има избор какво да носи. Така е! Но, стига! Така аз имам ли избор какво да гледам, когато се движа? Ако навсякъде се мотат голи хора и се виждат срамотии… Това ме депресира! Но съм убедена, че има повече хора като това момченце…
А кой е царят днес? И кои – мошениците? Не са ли мошениците онези, които обичат да се явяват по ТВ екраните? Царят не си ли ти, драги човече? Може да не си измамен цар все още, но имаш ли гаранция, че ще си останеш такъв още дълго време?
Не е за забравяне репликата на героя: „Толкова изгодна сделка никога до сега не съм сключвал!“ А на края, всичко се обърна в негова несгода.
Дали съзнаваш в действителност кое е глупавото?
Каквато и форма да може да заеме тази приказка в наше време, едно само знам: Не искам да съм поредния крал с невидимо облекло! А ти?