Наскоро монах от Атонския манастир хвърли бомбата като каза, че даже и написа, че тачените от години Ванга, наричана галено „леля“ и Петър Дънов, наречен „учител“ не са нищо повече от съвременна магьосница и лъжеучител.

Ръкавицата беше хвърлена и отговорът не закъсня. Знайни и незнайни личности побързаха да анализират (въз основа на какво?) тази теза и не им отне много време да заключат, че това просто не може да е истина, защото не трябва да е истина. Защо? Ами защото това са емблематични личности, хора които са едва ли не обединители на нацията и опита за „свалянето им“ от тази позиция крие риск от разединение сред „миряните“. Тук с интерес започвам да фантазирам как забраняваме партиите и футболните отбори, за да няма „разединение“ на нацията. Като че ли единството се основава на еднаквост в разбиранията и предпочитанията!

Друг аргумент на опозицията, който прочетох е, че монахът е едва ли не радикалист, човек който бидейки в положението на отделен от социалния живот е достигнал до умопомрачителни и крайни заключения, очевидно отделяйки се от реалността. Т.е. ние, които си живеем тук, ние най-добре знаем как стоят нещата, а ти си дошъл отнякъде си и ни даваш акъл кое как било!

На мен специално ми липсваше сериозен анализ на твърденията на окаяния монах от страна на неговите опоненти и съответно техните обосновани аргументи. Струва ми се, че „ама как може такова нещо“ не е достатъчен аргумент, нито пък „ама недейте ни разваля хармонията“. Все пак човекът претендира, че това му е по материята и ако искаме да си изградим правилна позиция, трябва поне да малко да попрочетем.