„Стоп! Забрави за правилата…“. Така започва припевът на една известна българска песен, нашумяла преди време. Едва ли това е единственият подобен призив, който чуваме днес. Призивът да разчупим правилата, да направим нещата по свой начин, да действаме свободно определено човърка съвременния млад човек.

Заобиколени сме от някакви правила – и дребни, и големи – които по всякакъв начин ограничават нашия живот. И колко е любопитно да застанеш от другата страна, да си извън нормите и да не си подчинен на нищо. Страхотно чувство! Наистина освобождаващо – като да ти подарят крила и да се хвърлиш в открития простор (нали такава беше и рекламата). И сякаш това желание по презумция е дълбоко в нас и постоянно ни тегли да излетим извън рамката на живота, защото вярваме, че така ще достигнем състоянието, което повече би изпълнило живота ни с истински преживявания. Защо все повече хора искат да се освободят по подобен начин? Защо в училищата ни се наблюдават сцени, предизвикани от нежеланието да се покорим? Въобще, намираме ли някакъв смисъл в заобикалящите ни закони и правила. Защо изобщо са там след като не са ни нужни? Защо затварят вратата към истинския живот? Ах!

Колко прекрасна щеше да е нашата Вселена, ако нямаше никакви закони. Планетата ни щеше да се движи из космоса и нямаше да се притесняваме дали ще открием дългоочакваните извънземни – един ден просто ще минем покрай тях… Дали? Безспорно е, че това няма начин да се случи, защото без законите на Вселената нашата планета въобще нямаше да е това, което е добре да бъде…

А животът ни?