Здрасти!

Толкова се радвам, че най-накрая те открих. Свърши се цялото това търсене. Ти си човекът, нали? Даа, точно теб търсих!

Със сигурност ти си този, който няма проблеми или този, който не иска повече да живее или… Какво?! Ти не си този, който търся?! Жалко…

Чудя се защо на тоя свят няма един човек, чиито проблеми да липсват – да не се изнервя, да не се ядосва, да не се кара с шефа си за заплатата си, да не плаща сметки, да не бачка по цял ден, да не боледува…

Но в по-голямо недоумение съм по отношение на въпроса защо, въпреки всичките тези несгоди, не съм намерил един, който наистина да е готов да остави живота си и да умре. Много често чувам оплаквания от сорта на „не ми се живее“, „по-добре да умра – това не е живот“. Обаче, струва ми се, че това са просто едни празни закани. Защо ли? Ами защото нито един от тези хора не беше готов наистина да умре.

 Всъщност, ако трябва и аз да кажа – никога не бих умрял. Да умра… та това е страшно неудовлетворяващо – вместо да си живея и поне от време на време да се радвам с приятели.

Ти искаш ли да умреш сега? Не, нали? Та кой би искал подобно нещо? Някога един човек е задал страхотният риторичен въпрос: „Какво би дал човек в замяна на живота си?“. Всичко, естествено…

Значи, на всички ни се живее, а? Ех, живот, живот, поднася ни какво ли не, обаче сме готови да го търпим до край! Иначе, някакси няма да е правилно, няма да е добре – да искаме да умрем. Понякога даже при думите за смъртта повечето от нас (кой по-дълбоко в себе си, кой по-явно, кой само в мислите си) потреперват. Може би затова въпросът за смъртта се коментира толкова малко. Особено с по-старите, които са толкова близо до него. По-скоро бихме предпочели да го отложим, отколкото да се изправим очи в очи с него.

А няма ли да е по-добре да се поинтересуваме, да разучим, да помислим, да застанем срещу този въпрос и да стигнем до неговия отговор. Едва ли не е актуален и за теб, защото рано или късно той ще те постигне. Може би затова трябва и да остаряваме – за да се замислим, за да си кажем, че животът трябва да е нещо повече от едни проблеми, желание за живот и смърт. И просто така ли всичко трябва да свърши? Защо живеем изобщо? Защо се борим? За какво сме поставени на този свят – да умрем или да живеем?

Само ти можеш да разбереш отговорите. A аз продължавам да търся…