Сигурно вече сте разбрали горещата новина. Боби Цанков, определян от медиите като скандален радиоводещ, а от скоро изявяващ се и като автор на книги и статии за подземния свят, беше застрелян от упор в центъра на София. Млад, на 30 години,  както се разбра от скоро семеен. Ако беше оцелял, след няколко месеца щеше да стане баща…

Гледах специалното издание на „Шоуто на Иван и Андрей“, което беше посветено на разстрела на Боби Цанков и там се поставиха различни гледни точки и различни акценти по повод на това убийство. От нападение над разследващата журналистика до отмъщение заради някоя измама. Това, което се открои за мен, беше изказването на първия работодател на Боби Цанков – Петър Пунчев. Той каза, че в един момент Боби е взел едно решение и това решение съвсем логично го е довело до трагичния му край. Това решение е било да си служи с радиоефира за лични ползи, да използва измамата като средство за печелене на пари. В резултат на това решение данните сочат за подадени стотици жалби за измама, след това идват връзките с подземния свят, които никога може би няма да разберем в детайли. След това са статиите и първата книга за мафията и днес неговите близки скърбят за неговата смърт.

Дали наистина онова решение преди 10-15 години е определило посоката на неговия живот и малко или много е предопределило неговия трагичен край? Питам се дали наистина някои решения в нашия живот не са събдоносни, както добрите, така и лошите? Дали решенията, които вземаме представляват крачка, която правим в дадена посока? Мисля, че е така. В такъв случай се питам накъде отивам аз в своите решения? Взимам правилни решения, които водят в добра посока или обратното – погрешни решения в трагична посока?

Мисля, че е крайно време всички ние да осъзнаем, че избора, който правим днес, определя мястото, на което ще се окажем утре. Дали не се превърнахме наистина в общество, в което, както каза Петър Пунчев, всички млади хора са си омешали шапките? Всички се познаваме, всички сме приятели, няма значение вече кой е добър и кой лош, всички сме на една маса, пием си заедно питиетата и си лафим. Бандитите се познават и са приятели с полицая, с прокурорите и със съдиите, всички сме си омешали шапките и се познаваме и всичко е толкова хубаво и е като игра. И на следващия ден някой отново е застрелян и ние си задаваме въпроси…Какъв е изборът за живота ни, който ще направим днес?