В популярно модно списание прочетох кратка и ясна инструкция как да станеш вещица: “само трябва да кажеш три пъти на ум “аз съм вещица” и СИЛНО ДА СИ ПОВЯРВАШ.” Никак не е безобидно. С вярата шега не бива. Но се чудя коя е жената, поласкана да я нарекат вещица. Явно ги има. Откъде тоя мерак си мисля? И защо така лесно и наивно сме склонни да вярваме в алфа нива, вибрации, магии и заклинания…

Лековерността и вкусът към окултното в наши дни са наистина изумителни. Живеем във времето на най-големите претенции на човека за рационално обяснение на света. И във същото време популярността на врачки, екстрасенси, астролози, учители или просто мошеници е невероятна. Вярват им, думите им не се подлагат на критика, подражават им, боготворят ги. Защо мисля си? Защо рецептите за магии и викане на мъртви са така търсени? Може би властта да определяш чужди съдби, да познаваш бъдещето, да става каквото ни се иска. Много е сладко, нали?

Въпросът за вярата има изключително значение в човешкия живот. Не колко е примамливо и модерно, а дали е истина или не и има ли последствия…

И все пак този въпрос може би не случайно стои на дневен ред. Кой в днешно време не практикува някаква вяра, независимо каква? Живеем в много бурни времена, в които техническият напредък ни заобикаля отвсякъде и същевременно ни дава надежди за по-сигурен, спокоен и изобилен живот. И това наистина е така. Но очевидно, постиженията в посока на рационалното и научното не успяват да допринесат за пълнотата на нашия живот. Явно вярата и стремежът към духовното (под каквато и да е форма) е неотменима част от живота ни.

Всъщност, може би не живеем в един напълно материален свят, а може би има и нещо друго – нещо, което може да задоволи живота ни и да го направи истински изобилен, изпълнен със смисъл и посока.

Може би животът е повече…