Според информация на националния статистически институт, цитирана от някои медии, 11 646 българи са сложили край на живота си в последните 10 години.
Първоначалната интерпретация, че това сигурно се дължи на провала на прехода и на обедняването на хората в България бързо се оборва от следващите данни, че през последните 50 години броят на самоубийствата в световен мащаб се е увеличил с 60 процента. Очевидно тук не става въпрос за някакъв локален, а за всеобщ проблем.
Променил ли се светът през последните 50 години и в каква посока? Ами със сигурност се е променил повече отколкото през предишните 500 години – глобализация, индустриализация, моторизация, компютъризация, цифровизация и т.н. -ации, които са направили хората по-технологизирани, информирани и мобилни, но както се вижда не и по-спокойни и щастливи. Животът, особено в големите градове, изглежда като филм гледан на бързи обороти и докато се обърнеш вече е минал денят, седмицата, месецът, отпуската, годината и в крайна сметка животът…
Като че ли скоростта, с която живеем не е достатъчна, ами към нея се прибавя и огромното количество информация, която ни бомбандира отвсякъде под най-различни форми. Вестници, телевизия, радио, билбордове, плакати, писма по електронната поща, обаждания по телефона, по единия джиесем, по другия джиесем и т. н. ни засипват непрекъснато с огромно количество информация. Допълнително сме натоварени от най-различни шумове – от автомобили и градския транспорт, шумно говорещи хора (особено в България), радио и телевизия, слушалки в ушите с музика от телефона или плейъра, шум по кафенетата и заведенията, шум в хотела на морето…
Чудя се колко ли време би издържал един нормален човек от времената преди 50 години, ако можеше да попадне в нашето време. Светът се е превърнал в едно много шумно и напрегнато място, в което човек не може да остане сам със себе си и с мислите си и да разсъждава за живота и за нещата, които го вълнуват.
Днешният начин на живот влияе не само на нас, но и на хората около нас. Всеки е забързан, изнервен и напрегнат и това се отразява на взаимоотношенията. Няма помощ, няма спокойствие, няма разбиране и тази безизходица кара някои да посегнат на живота си…
През последните 50 години броят на самоубийствата в световен мащаб се е увеличил с 60 процента. Това ми звучи логично на фона на този начин на живот.
Накъде отива този свят?