Да кажа или да не кажа

Замисляли ли сте се кога искате да споделяте нещо с хората? Кога най-естествено започвате да говорите с тях във връзка с нещата около вас? Независимо за какво… било то храна, преживяване, вещ, ново занимание, друг човек, добра новина, нови принципи, ново откритие във връзка с живота ви… Едва ли краткият ми житейски опит ще може да изброи всичко, от което се впечатляват хората. Със сигурност списъкът може да се продължи много…
Обаче какво е интересното (?) – фактът, който ме заинтригува от известно време е именно това, че когато някой е впечатлен от нещо, той го споделя с приятелите си. А колко повече го споделя, ако то е за доброто на слушателя. Примерно: представете си, че сте разбрали къде GSM апаратите струват с 20% по-евтино и тъкмо тогава някой ваш приятел започва да се интересува от такива. Не бихте ли му казали! Най-естественото е да му кажете! Още повече ако и вие самите сте се възползвали от офертата… Да! Именно за това говоря!
Да, добро е, че хората споделят добрите новини! Колко често около вас възникват добри новини? Задавали ли сте си този въпрос? А обръщате ли внимание на добрите новини или ги отхвърляте? Ако ги отхвърляте, с основание ли го правите?
Струва ли си човек да НЕ се възползва от добрата новина?!
За съжаление има добри новини, които отхвърляме поради предубеждения, поради страх, поради незнание… колко жалко! Добрите възможности може да ни подминат, но лошото е, че понякога те може и да не се върнат. Тъжно е, както се казва „да бягаме около късмета си“. Не, че вярвам в късмета, но да изпуснеш една добра възможност си е направо за резил!
Нека се озъртаме за добрите новини, които могат да ни донесат много. Нека се вслушваме в думите на хората около нас… в крайна сметка внимателното слушане и озъртане, внимателното обмисляне на добрите новини едва ли може да ни навреди, едва ли някой ще успее да ни повлияе толкова, ако просто ни споделя какво добро е открил! Може би само ще загубим, ако не го направим!
Ще завърша с добрата новина, че случайности на никого не се случват, затова нека бъдем внимателни, нека наострим уши, нека отворим очи, защото очите са, за да гледат и ушите, за да слушат!

Да кажа или да не кажа
Оценена на: 5 (100%)
Общо гласове: 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one + 12 =