Часът е 6:30. Будилникът звъни. Пред теб е още един ден, който много ти се иска просто да проспиш. Всичко, което се очаква от теб, ти тежи като воденичен камък на шията. Бъдещето е несигурно. Вътрешната самота, страхът да не направиш грешка, да не направиш лошо впечатление, те смазват. Но все пак ставаш Продължете да четете За будилниците и вълците →