За боя и свободата

Думата „баня“ напоследък придоби нов нюанс, след като миналата седмица джамията „Баня башъ“ стана арена на физически сблъсък между привърженици на партия „Атака“ и събрали се на редовна петъчна молитва мюсюлмани.

Тъй като работя на сто метра от джамията много добре знам какво се случва всеки петък. Около обяд мюезинът започва да пее нещо, което високоговорителите разнасят из цялата околност, включително и до моето работно място, голямо множество от турци (разпознавам турския език) и хора от други непознати африкански и азиатски националности се събират около джамията, първите разбира се взимат малкото места в самата джамия, а останалите постилат килимчета на тротоара и сядат. Долкото съм наблюдавал някой път от любопитство службата им протича с молитви и с проповед, която е на български (поне аз съм присъствал на такава), като се говорят принципно морални неща, към които не съм имал някакви резерви. В същото време голяма група минувачи са се събрали на отсрещната страна при халите и с учудване и недоволство (на което също съм ставал свидетел) коментират. Коментарите, доколкото съм дочувал и долкото разбирам и от моите колеги са срещу това петъчната молитва да протича точно по този начин, което като че ли е и аргумента на „Атака“. В провеждането на молитвата те виждат някаква показност (да не кажа свобода), която дразни тях, а по техни думи и останалите хора в района. След като силата на аргументите (пред кого?) за „Атака“ явно се е изчерпала, а и може би поради наближаващите избори, те се събраха пред джамията точно в петък на обяд да протестират (бях свидетел на началото), напрежението нарастна и закономерно се стигна до сблъсъци. Кой пръв е посегнал за мен няма съществено значение, защото конфликтът беше налице, враждуващите бяха очи в очи и беше въпрос на време да се стигне до физически сблъсък.

От всичко това на мен ми изниква въпросът за свободата и за силата (боя в случая). Имат ли мюсюлманите право да провеждат своите религиозни събирания по начин, както казват, предвиден в тяхната религия, дори това да е свързано с шум от високоговорителя и преграждане на част от тротоара (минавал съм по тротоара, така че може да се минава) веднъж седмично за половин час? Ако това ни дразни, то основание ли е те да променят начина си на провеждане на събирания? Тук пропускам като твърде елементарни съображенията, че тази „показност“ едва ли не води до завладяване на традиционно християнска България с ислям. Нека все пак да си припомним, че България е създадена като езическа държава и че християнството е било наложено като държавна религия насила по политически причини. А и повечето които се изживяват като възмутени от исляма християни, не вярват и на една трета в символ верую. Пропускам и аргумента, че именно турците нямат право на показност, след като те са били нашественици (нека кажа, че турци и ислям не са едно и също). Също и аргумента, че е шумно или че се прегражда част от тротоара (че не е ли така и на Великден, на мачовете, на митингите, на съседските купони…?)

Но обратно на въпроса за свободата. Има ли свобода в България да се практикува свободно дадена религия? И ако практикуването на някоя религия дразни някого, това основание ли е насилствено да бъде наложено мнението на мнозинството (мнозинство ли е наистина)?

Ако кажете „да“, то утре някое друго „мнозинство“ може да го дразни как вие практикувате вашата религия, вашата свобода на словото, вашето право на гласуване или нещо друго от изконните ви права като свободен човек. И не предполага ли думата „търпимост“ именно това, че се търпи нещо, което дори дразни, защото кой я използва за неща, които харесва?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eleven − one =