Може би смятате, че скуката е нещо дребно, незначително, че е нормално човек да скучае понякога. Но не е така. Човекът е единственото създание, способно да скучае, това не е присъщо на никое друго същество. Какво е предназначението на скуката? Тя е най-точното мерило за собствената ни вътрешна празнота. Човекът, който скучае, живее и работи във вакуум – неговата душа е празна. Неотменимо правило в този свят е, че всяко празно пространство се запълва веднага, но всеки от нас трябва сам да реши с какво да запълни своята вътрешна празнота. Може би ще се опитаме се да я запълним с наука, образование, по-добър жизнен стандарт, удоволствия и много други неща, които ни се виждат тъй необходими, но дали…

Ние не можем да понасяме ужасната празнота, която носим в себе си, не можем и да гледаме напред към самотния и безрадостен път, който ни очаква. Илетизтощени сме от омразата и алчността във и около нас, но сме безпомощни да се избавим и да се изпълним с нещо по-добро. Средствата за пълното ни унищожение са в ръката ни, а времето лети.

Изтъкнатият английски учен д-р Х. Бет казва: “Лековерният оптимизъм на деветдесетте години (на миналия век), когато хората считаха, че светът автоматично върви към съвършенство, днес е вече невъзможен. Неопределеното очакване, че неща като образование, хуманизъм и “прогрес” постепенно и неизбежно ще осъществят един вид утопия, се оказа несъстоятелно.“ Всички ние признаваме, че от началото на нашия век досега светът коренно се е променил. Ние усещаме революционния дух, който променя моди, език, обичаи, начини на живот и мислене. Въпреки целия си прогрес, обаче, човечеството не е решило основния си проблем. Не можем да овладеем самите себе си и да заживеем в мир и равенство. Покварената и грешна човешка природа изпълва човека с омраза, завист, алчност, ревност, страх от смъртта… Благодарение на изобретателният си дух човек промени всичко, но не и себе си. Грехът също е непроменен. Не се е променила и скръбта. И смъртта си е все същата. Но в крайна сметка, всичко зависи от нас – дали ще се решим да променим нещо, да открием отговорите на въпросите за живота, да премислим нещата и да запълним празнотата в себе си.

По книгата „Мир с Бога“, автор Били Греъм, издателство „ВЕРЕН“, 1998 г.