„Съсипаха всичко“

Един баща решава още докато е жив да раздели наследството на двамата си сина (историята е представена в евангелието според св. Лука). Младият брат се впуска в живота и пропилява всичко. След дълго скитане и гладуване младият брат решава да се върне в бащиния си дом и да поиска прошка. Бащата го посреща с голяма радост и разпорежда да се направи угощение за него. В това време големият брат виждайки какво става, започва да негодува, че онзи е пропилял всичко, а го посрещат като принц. Какво прахосничество!
Гневим се, когато управляващите пилеят парите на данъкоплатците. Гневим се, когато децата прахосват пари. Дразним се, когато християните прахосват парите си. Когато се гневим, това показва нашето отношение спрямо случващото се.
Ние считаме, че такова нещо не бихме направили никога. Тъй като ние правим всичко правилно и работим прилежно. Лошите хора не работят нищо и прахосват това, което имат. Разумните хора събират и заделят, и работят усилено. Знаят каква е стойността на нещата и са спестовни. Така е мислил и по-големият брат и се е разсърдил на баща си, че пилее допълнително пари за брат му. Той се е имал за много по-добър и за това се е разгневил от пищното посрещане на прахосника. Не искал да прости, тъй като прахосникът не заслужавал да му бъде простено. На такъв разсипник да се прости? Но прошката би означавало да се прояви милост към него. Да прояви милост и снизхождение е ядосало по-големия брат, тъй като не е забелязал, че самият той се нуждае от милост. Неговото разположение го е направило сляп за тази негова нужда.
Колко жалко, тъй като в яда си неуспява да види колко любящ е неговият баща, който приема провалилият се брат. И как радушно е бил приет след като е признал грешката си и се е разкаял за стореното.
И ние може да сме като по-големия брат с неговото погрешно разположение: „Аз съм по-добър и никога не бих допуснал такова нещо”. Нашето разположение е важно. То може да спомогне за изграждането или да разруши нашето семейство, екип или църковна общност. Ние не можем да променим миналото. Ние не може да променим отношението на другите спрямо нас. Ние не може да повлияем на това дали те ще прахосат парите или живота си. Но ние може да променим начина, по който реагираме. Ние може да променим нашата нагласа. Днес, за този ден.
Бащата е проявил правилната нагласа: Той е тъжен заради забягването на малкия син. И се радва, когато прахосникът се връща. Той го вижда отдалече, затичва се, прегръща го и го целува. Бащата показва Божието сърце. Ние се нуждаем от Божието водителство и прошка, иначе пропиляваме живота си! А това би било зле, тъй като животът е твърде ценен. Ние не бива да пропиляваме нещо толкова ценно!

 

„Съсипаха всичко“
Оценена на: 4.4 (88.57%)
Общо гласове: 7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 3 =