Повечето хора по някакъв начин вече усещат финансовата криза. Някои българи загубиха работата си, други са с намалени доходи, трети са в позицията на работодатели, които трябва да избират между риска цялата фирма да фалира или да освобождават дългогодишни служители. Дори преминавайки в сивия сектор на икономиката няма сигурност за фирмите и служителите.

С други думи, кризата променя живота ни. Дори да не сме пряко засегнати от нея, вече не изпитваме тази сигурност в доходите си и в материалното си осигуряване. Което е добре, ако се замислим. Защо?

Защото сигурността в материалните неща е по презумпция погрешна, тъй като материалните неща, каквито и да са те, са по своето естество нетрайни и несигурни. Вземете недвижимото имущество, например. Освен опасността от разрушаване и обезценяване по една или друга причина съществува и риска от кражба, имотна измама и т.н. Същото се отнася и за движимото имущество, активи, акции и т.н. Всички тези богатства и активи ни дават възможност да живеем така както искаме, но в крайна сметка са доста крехки и могат лесно и бързо да се обезценят или въобще да ги изгубим.

Ако целият ни живот е построен върху притежаването и използването на материални неща, това ми се струва, че е като да ходиш върху тънък лед, който рано или късно се пропуква.

Някои организации вече се възползваха от това, че на японски йероглифът за криза означава възможност, за да предложат на своите клиенти отново материални неща при „изгодни“ условия. Вместо кризата в материалните неща да ни накара да осъзнаем тяхната несигурност, ние се насочваме отново към материални неща.

Финансовата криза наистина е възможност, но не възможност да се спечелят други материални активи, а възможност човек да излезе помъдрял. Помъдрял, че животът не е само в материалните неща, защото ако е така, то тогава целият ни свят е построен върху тънък лед.