Блез Паскал е роден през 1623 година в Клеромн Феран, Франция. Майка му умира, когато той е 3 годишен и той заедно с двете си сестри е възпитаван от баща си. Блестящ ученик, особено по математика, Паскал разработва и създава първата сметачна машина, проправя пътя за изобретяването на барометъра и пръв разработва ТЕОРИЯТА НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ. След двадесетата си година започва да работи по проблемите на вакуума и участва в полемика с йезуитите. Преди да навърши тридесет години в своя “светски” период Паскал се сприятелява с хора от дворцовите кръгове и опитва, доколкото може “хубавия вкус на живота”. Името му обаче се свързва предимно с неговите доказателства, че вакуума съществува и решаването на някои сложни математически проблеми.
През 1646 година се запознава с ясенистите. Ясенизмът е движение в Римокатолическата църква от 17 век, загрижено че Църквата губи нравствения си заряд и се отдалечава от първоначалните си учения. Паскал усилено изучава трудовете на Августин и пише “Августин” – пространно изложение върху учението му, което се появява през 1640 година – след смъртта му.
Благодарение на ясенистите, семейството на Паскал е приобщено към по-задълбочен духовен живот. През 1651 година баща му умира, а една от сестрите му става монахиня в манастира “Пор Роял”. През 1654 година Блез Паскал окончателно се приобщава към християнската вяра. Това описва в своя “МЕМОРИАЛ” – записки, които зашива в подплатата на палтото си. Тези страници са открити след смъртта му и са станали важен документ от биографията на Паскал.
Ученът защитава водачът на движението на ясенистите Антоан Арно с поредицата анонимни “ПИСМА ДО ЕДИН ПРОВИНЦИАЛИСТ”. Те са сред най-великите сатирични творби, насочени срещу йезуитите.
Най-великата творба на Паскал са неговите “МИСЛИ”. Това са откъслечни разсъждения, често пъти нахвърляни върху листчета хартия. Те са предназначени за “Апология на християнската религия” – първият съвременен опит за християнска апологетика. Но през 1658г. здравето на Паскал се разклаща и през 1662 той умира сравнително млад. Сред най-известните му доводи е доводът за залога:
Има или няма Бог? Има ли вечен живот? Разумът не може да докаже със сигурност, но въпреки това ние трябва да изберем как да живеем. Какво можем да заложим? Ние залагаме единствения си кратък земен живот. Ако спечелим, печелим вечно щастие. Ако пък загубим (понеже няма Бог), единственото което губим в този живот е порокът, като същевременно печелим добродетелен нрав. За предпазливия играч има само един разумен избор. Ако не друг, поне скептикът би трябвало да погледне сериозно на твърденията на християнството.</b?