Младостта е най-хубавият период от живота на всяко създание! Това е времето, в което се научаваш да постигаш шампионски резултати във всичко, участваш активно във всяко занимание, успехите ти растат като температурите през лятото и редом с това, ако имаш късмет, срещаш любовта на живота си. Изобщо най-якото в „кроасана“ на живота! Във всичко това обаче много бързаш. Бързината те изтощава!
И тогава се замисляш за разни работи… Казваш си: “Чакай да прочета нещо, бе! От кога не съм барвал книга… Сигурно ще почерпя опит, полезни идеи, умни съвети…“ Хващаш най-новото на пазара: „Произход“ на Дан Браун, „Най-важното е скритото вътре“ с автор Инна Учкунова, „Много хубав живот“ от Дж. К. Роулинг и други подобно творби… И хоп! Откриваш, че хората, които пишат книгите, също са бързали! Техните герои също бързат за някъде и търсят бързи работи… Други пък просто търсят под вола теле като дават измислени аргументи набързо, за да обосноват несъществуващи неща, за съществуването на които се интересуват голяма група хора. Много от книгите се пишат и издават основно за печалба! Подобно на вестниците, с чиито жълти страници вече сме свикнали…
И така, не след дълго установяваш, че тия съвременни книги не ти помагат особено – не те утешават, не ти дават надежда, не ти дават мъдър съвет за твоя живот, не те „надъхват“ за добри дела… някои даже изобщо не успяват да те развълнуват! С две думи оставаш доста разочарован. И се питаш къде отиде романтичното, искрената любов? Къде се загуби мъжката дума, пълна с достойноство и чест? А битките водени в името на добрата кауза? А лоялността, истината, честността, достойнството, благородството… Те са сякаш са пропуснати и забравени! Къде изчезна истинското приятелство, доброжелателността и гостоприемството?
Някой ми беше казал “Няма ги вече тия културни господа, интелигентни и с добро държание, дето, ако си паднат по теб – кеф да ти стане!“ Да! В днешно време, не искаш никой да ти хлопа на вратата, дори съседа, че кой знае какво може да иска! И даже често може би заставаш неподвижно зад шпионката, когато звънецът извъни, за да отмине непознатата физиономия на някой, който ти смяташ, че може би е крадец или злонамерник…
Добрите ценности на човешкия характер… Онези „украшения“ към физиономията и осанката ни, които колкото повече ги имаме, богатеем, а колкото повече липсват, толкова повече заприличваме на животните – правим само естествените неща и работим основно за естествените си нужди. Изчезнали са! Или по-точно: остават добре забравени от света, в който живеем и от литературата, която четем… Вместо тях е започнал процесът на утвърждаването на така наречените фалшиви ценности, които плуват и виреят върху повърхността на живота… Те гласят: „Всичко трябва да става максимално бързо, необвързващо, страстно и да трае възможно най-кратко време! В противен случай, си АУТ!“ Такива стават не само желанията, но намеренията и целите на хората в личния им живот. Този начин на мислене се пренася и в нашите междучовешки отношения!
Едва ли днес ще си зададеш въпроса: “С каква отговорност да се натоваря?“ , а по-скоро си казваш: “С тая работа ще се вържа… Я по-добре да не се занимавам!“.
Бракът, децата, та дори полът ни свързва с някаква отговорност! Затова ги избягваме доколкото можем или поне си слагаме „перде“ пред очите, за да ги прикриваме от другите, които между другото ги виждат, но също се преструват, че не ги знаят и не ги виждат! Какъв театър! Почти като произведение на Шекспир!
Но кой има право да ти се бърка в твоите лични работи! Та ти си свободен човек! Можеш ли да правиш каквото си искаш обаче без то да засяга останалия свят, най-малкото хората около теб?
Помисли пак, защото може и да бъркаш!
Не знам дали защото не ни преследват с тежки наказания, когато нарушаваме законите на държавата или заради нещо друго, но ние много смело си позволяваме да нарушаваме моралните закони! Може би защото Господ е невидим и дълго търпи грешките на човека, за да го изчака той да потърси прошка за тях и да спре, преди да го накаже. Затова ние решаваме, че Той изобщо не съществува! Аз не знам – ти знаеш за себе си!
Старите книги са ценни. Не оставяйте съкровищата „заровени“ в библиотеките, в скрина, на етажерката или на бюрото ви.