24 декември е!
Копнеeш да погледнеш през прозореца и да зърнеш сняг. Пухкави снежинки да падат бавно и детски гласове да се носят в радостни взъгласи. Някой е станал рано и вече огромен снежен човек ти се усмихва за „Добро утро“, а от кухнята се носи приятна миризма на опечена пита. Цветните лампички у дома са пуснати още от сутринта и всичко е някак празнично…
Приказно!
Ставаш и минавайки през хола не можеш да не спреш и да не погледаш за малко внушителната елха заемаща ъгъла на стаята. Златисто-червеникавите играчки и сребристи гирлянди бляскат по нея сякаш са чудни съкровища… а под разперените й клони те примамват купчинка грижливо опаковани подаръци… някои, от които – за теб!
Кoледа е!
Ех, да беше пак на шест и да си мислиш, че точно тази нощ специално за теб ще дойде един добър старец с огромен чувал и ще ти поднесе твърде желан подарък! Любимият ти старец – дядо Коледа! Едва ли има някой на света, който да не е чувал за него. Червено облекло, памучена брада, широка топла усмивка, кафеви ботуши, летяща шейна, еленчета…
Странно защо този човечец идва само веднъж в годината? Някои казват, че изработването на подаръците за всички деца отнема време…
А как знае какво искаш най-много? Хах, ще кажеш, че си му написал писмо…
Но защо трябва и цяла година да си послушен, за да получиш неговия дар? Е…
Междувременно, там някъде в стаята стои познато макетче. Малко по-слабо осветено. Сега като се замисля предполагам, че за малко си пропуснал да го изкараш от шкафа. Даже май не си му забърсал добре праха… Мъж и жена се радват на бебе, родено в обор, а разни богато облечени чичковци му се кланят и поднасят богати дарове…
Но защо на бебе? То не разбира от поклон, а камо ли от богаташи! Богатства пък не му трябват. Дай му биберон, мляко..
Странна Коледна работа!
И тук трябва да спомена, че това бебе в обора е моят „дядо Коледа“. Хм, тази приказка сигурно сте я чували, нали? Да! Моят „дядо Коледа“ се е родил като бебе в един обор преди повече от 2000г. Баща му, Йосиф, всъщност не бил истинският му баща… Майка му била девица, когато се намерила бременна…
Но по-нататък е още по интересно…
Когато моят „дядо Коледа“ пораснал, започнал да говори на хората за Божието царство и да твърди за себе си, че е Бог, Месията, единородният Божи син и Спасителят на света!
Понеже хората не знаели как да отидат на небето, той им разяснявал неколкократно, че с добри дела не става, а само с вяра, че той им плаща греховете. Те много се чудели на неговите думи, защото техните традиции били различни. Народът бил свикнал да ходи на църква по празниците, да пали свещички, стремял се да не греши спрямо „10-те Божии заповеди“… но моят „дядо Коледа“ им казал, че така не могат да влязат в Божието царство.
Ето защо много хора си заминали от него, а някои даже решили да го убият. Но най-интересното за моят „дядо Коледа“ е, че той донесъл на цялото човечество най-скъпоценният подарък – вечният живот! „Защото заплата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус – нашият Господ“* и който вярва в Него “няма да дойде на съд, а преминал от смърт в живот“** В една песен на Фреди Меркюри се пее “Who wants to live forever?“ или „Кой иска да живее вечно?“ Може би самият Фреди? Но това е въпрос, отправен към читателите и понякога – към слушателите на моят „дядо Коледа“. Появили се и много кандидати да получат този дар! Колко хубаво! Затова от тогава насам, се разказва за този дар и за моят „дядо Коледа“, който го дава, докато чуят и разберат всички…
„Но така, празникът остава свързан само с твоят „дядо Коледа“!“ – ще каже някой… „А какво да прави другият – онзи с червените гащи?“
Хах, ами той да му мисли! А надявам се, че ще помислят и всички онези, които го обичат повече от моя.
Честито Рождество Христово!
и Весела Коледа!
* Новият Завет на Библията, писмото на Св. апостол Павел до Римляните, глава 6, стих 23
** Новият Завет на Библията, евангелие според Йоан, глава 5, стих 24