Последните дни западни политици открито започнаха да говорят за поредната подялба на една държава. Предлагат Македония да бъде поделена между балканските държави.

През годините Велика България помни не една и две делби на своята територия и народ. И всички те са все за нейна сметка и за облагодетелстване на някой друг.

Има ли делба, най-често има и ощетени.

Случващото се в момента напомня за една далечна делба. За делбата на едно дете…

Историята се случила много много одавна. Цар Соломон тъкмо бил коронясан за цар. И едно от пръвите изпитания дошло с решение, което трябвало да вземе.

Две самотни майки живеели в една и съща стая. Случило се така, че и двете родили по едно и също време.

Едната от майките обаче била небрежна и през нощта се обърнала в леглото и задушила сина си.

Когато се събудила видяла детето си студено и неподвижно. Тогава бързо взела чуждото дете, а мъртвото сложила до другата жена. Малко по-късно се събудила и другата жена, която като видяла мъртвото дете заплакала. По-късно като се вгледала, веднага познала, че това не е нейното дете. Нейното било живо, но при другата жена.

По това време нямало снимки на новоредените бебета при изписване от болницата. Нямало и ДНК анализи. В същото време онеправданата жена била покосена от мъка заради отнетото й дете.

Решението било толкова деликатно, че се стигнало до там царят да отсъди.

Двете жени били заведени пред царя, спорейки за живото бебе.
– Детето е мое! – викала една. – Не, мъртвото дете беше твое – отговорила другата.

Какво решение щял да вземе новият цар? Изведнъж всички присъстващи затаили дъх и вперили поглед в него. Едни – със страх и съмнение, а други – с лукави погледи и ехидни усмивки.

Царят поглежда едната жена, поглежда и другата. След това посочва към човек от охраната и разпорежда незабавно да вземе меч и да раздели живото дете на две: по една половина за всяка от жените. Измамницата веднага се съгласила – детето да бъде разделено на две. Тогава истинската майка се хвърлила в краката на царя и започнала да го моли през сълзи да не разсича датето, а да го даде цяло на другата жена.

Така Соломон разбрал коя е истинската майка и разпоредил незабавно да й върнат детето.

Делбата на един народ много напомня на делбата на това дете. С една подялба народът или ще бъде осакатен, или направо унищожен. Една нация не е създадена да бъде поделяна от други.

Същото е и с една душа, която се раздира от вътрешни противоречия – между доброто и злото. Бог не желае само част от нас. Той желае изцяло да сме приятели с Него. Но ако се лутаме между доброто и злото, Той ни оставя. Оставя ни да изберем дали да тръгнем след злото или да приемем доброто. Оставя ни, но не ни забравя. Напомня ни също така, че ни обича и че е платил цена за нас. Платил е за това, че сме вършили зло. Принесъл е в жертва Христос – Своя Син – заради нашето безбожие и тачене след злото. Но Бог ни оставя свободен избор – да тръгнем след злото, или да Му благодарим за платената цена и да пристъпим към Него.