Коледна Звезда

Честита Коледа!

„Коледа, свята си ти…“ Припявам си една популярна песен. В атмосферата се усеща по-особен мирис, освен този на пушек от печките натвърдо гориво. Цялото настроение, очакване, мечти и надежди

за по-добро, трупани 12 месеца, се събират като планински връх в последната седмица от годината. Стъмва се рано и навсякъде свети коледна украса. Ако има и снежец… ей, зимна приказка! За работещите това е време на изключително важни сметки – кои дни са работни и кои – почивни, колко пари може да се отделят за подаръци и дали ще има възможност да се отиде на почивка. Други редят плановете си за заведение или за домашно събиране – първо постното както си му е реда, да не разваляме традициите. Ако сме много набожни, може да оставим пържолите за самата Коледа, ако пък не – все пак веднъж се живее. За нас, българите, празниците по принцип са повод за хубаво изкарване, който както го разбира. Какво се празнува точно на Коледа е второстепенен въпрос, ако въобще присъства някъде между чушките с боб и свинското със зеле. Така неусетно минават дните ни… между празниците, отпуските и почивните дни.

Има и една друга гледна точка на празнуването на Коледа. Тя започва с това, да наречем празника с истинското му име – Рождество Христово. Опа, айде да не прекаляваме с религията! Мисля, че ни е страх от същността на този празник повече, отколкото партия се плаши от предсрочни избори. Но нека все пак дадем на празника един шанс, може да се окаже нещо хубаво, да изскочи нещо важно. Добре, какво точно се празнува на Рождество Христово? – Въпрос за сто хиляди лева. – Раждането на Иисус Христос. Едно време, веднага след промените, преди празника по националната телевизия излъчваха филм за живота на Иисус Христос. В ония времена, след толкова години на духовен глад, това си беше като манна небесна, като дъжд в пустиня. Но всяко чудо за три дни. В следващите години филмите се изместиха към живота на Йосиф, после към живота на други библейски (извинявам се за думата) герои, накрая към живота в Близкия Изток. Сега по всичките ефирни и сателитни канали трудно може да се намери нещо свързано с празника. Преди няколко години, в дните преди Рождество Христово, в едно топ-предаване по телевизията беше поканен представител на църквата. Водещата го попита: „Кажете нещо повече за същността на празника, за смисъла му, за надеждата, за вечния живот.“ Гостът отговори: „Може би сега не е времето да занимаваме Вашите зрители това. А водещата се изуми: „Ами кога, ако не точно сега?“

Сега е времето да се занимаем с въпроса какво точно се празнува и защо се празнува на Рождество Христово. Не че през останалото време в годинатаа напълно да забравим за този празник, но сега е добър момент да започнем. Преди 2000 години, във време без интернет, мобилни телефони, телевизия и автомобили, една звезда водела трима мъдреци от Изток към едно специално място, в един специален момент, към един специален Човек. Ние често имаме нужда от пътеводна светлина в живота, дори имаше и един сериал с това име. И така, тази пътеводна светлина водела тримата мъдреци към едно бебе. Като пристигнали до мястото и видели бебето, подарили подаръци – злато, тамян и смирна. Странни подаръци за бебе – не памперси, дрешки и залъгалки, а злато, тамян и смирна (това е благоуханно масло). Някои свързват тези подаръци със служението на Иисус Христос: златото символизира Неговото владичество като Цар, тамянът е символ Неговата роля като свещеник, а смирната е пророчество за Неговата смърт за греховете на хората и за помазването на тялото Му преди погребението. Добре, очевидно, че е бил специален, но защо да има всеобщ празник по повод Неговото раждане, и той да съществува хилядолетия наред? Рождените дни на толкова много други хора със значими постижения за цялото човечество са извън списъка с дати за празнуване – всъщност май единствено раждането на Иисус Христос се празнува. Защо точноТой? Ето тук човечеството се разделя и винаги е било така. В един момент от Своя живот Иисус Христос пита Своите ученици: „Какво казват хората, кой съм Аз”? Отговорите разделят хората и до днес. Едните смятат, че Иисус Христос е Божият Син и те се наричат християни – не защото са родени в християнска държава. Другите са всички останали – целият спектър от „такъв човек никога не е съществувал” до „той е един от най-видните учители, но не е Бог“. По същия начин хората са разделени и по отношение на другия голям празник, свързан с Иисус Христос- Великден или Велик Ден. Велик, защото е денят на Възкресението на Иисус Христос, на победата над смъртта и на оправдаването пред Бога на всеки, който вярва в Божия Син. И тук мненията са отново противоположни. Объркана работа, всичко щеше да е толкова по-лесно, ако всички хора бяха на едно мнение. Е, това му е хубавото на човека. Създадени сме със свободна воля (с изключение на тези, които са еволюирали от маймуната) и с отговорността и способността да вземем най-важното решение в живота си. Кой е Исус Христос?

Честита Коледа!
Честито Рождество Христово!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

three × 2 =