Често чувам напоследък как хора винаги в историята са давали живота си в името на това, в което вярват – даже на лъжи.
За времето между двете световни войни често се говори като за време на идеологии. Светът става свидетел на противопоставяне, после сблъсъци, а накрая и войни между фашизъм, комунизъм, национал-социализъм, местни привърженици на десни движения, които взимат властта в страните си с преврати. Оттам – контрапреврати, четнически акции… умират хиляди, десетки хиляди. Стига се до пълномащабни войни, когато някоя нация счита, че съседите ѝ са ѝ длъжни, че нейните интереси са и трябва да бъдат винаги на първо място… дори за сметка на околните. Жертвите стават милиони…
Човек би си казал, че не е странно да живееш, да се бориш, пък и да умреш за това, в което си вярвал. Някой е бил толкова привързан към страната си, че е хванал оръжие и почнал да превзема градове и села в името на каузата си… стрелял се е с хора от други каузи, паднал е в някой момент. Нищо чудно!
Има толкова религии. Всеки твърди, че неговата е най-права. Религиозни войни също е имало много. Пак с многоцифрени жертви, сред цивилните също… Значи човек наистина е склонен да стига до крайност и да даде мило и драго за онова, в което вярва. Даже до фанатизъм понякога…
Но ако знаехте, че нещо е лъжа – ако сами я измислите в някое подземие, в планината, у дома си или на плажа… колко ще сте готови да жертвате за нея?
Ако се обявите за Бог и излъжете приятелите и съседите си или – може да сте по-надарен – даже колеги и шефове, та вземат, че ви повярват, добре! Ще си имате култ. Ще ви е забавно. Вниманието ще ви блазни. Ще получавате подаръци, пари, внимание, грижи. Ще записват всяка ваша дума. Ако сте още по-находчив, може да се възползвате и да си направите малка армия и да превземете държавата отвътре и да станете цар. Защо не?
И тук става интересно.
Иисус е известен по целия свят. Вярваш ли в него или не – чувал си името му. Даже в Корана името му се споменава над 20 пъти – повече отколкото се споменава името на Мохамед. Целият свят бележи годините си по неговото раждане – преди Христа и след Христа.
Звучи като успешен проект за човек-Бог, нали? Но нещо не се връзва…
В Библията, Той е описван като човек, който:
– бяга от вниманието на тълпата
– забранява на много изцелени от него да разказват за преживяното
– отпраща множествата, които го следват, само заради хляба и зрелището, но избира да си говори насаме с мъже и жени за живота им
– не е написал никой текст, но чете свободно от Старозаветните Писания в събота, както и пише по пръстта при случката с блудницата, която тълпата НЕ убива с камъни, тоест напълно ГРАМОТЕН е
– говори с авторитет, който всеки усеща дори и да не признава
– избира да направи духовно Царство, не земно
– дава живота си за хора, които знае, че са грешни и ще продължат да грешат за цял живот на Земята.
Ако имахте хиляди последователи, нямаше ли да се възплозвате, да „осребрите“ тази слава? А Иисус изрично казва на тълпите да си тръгнат, на изцелените да не казват още, а на учениците си, че го чака КРЪСТ.
Единствената корона, която носи на този свят, е от тръни – при разпятието си.
Всъщност кръстът идва за него само седмица след славното посрещане като Месия в Йерусалим.
Какво е правил часове преди ареста?
Мил е краката на учениците си с леген и връхната си дреха за кърпа.
Звучи напарфюмирано, нали? Твърде удобна история, за да бъде идеализирана…
Добре, но кой какво печели?
Какво спечели Иисус? Слава, на която, ако е само човек, нямаше как да се радва, защото умря. Кръст, където цял ден се задушаваше и висеше гол пред злата тълпа. Бичуване, което вероятно му е извадило едното рамо, разкъсало е плътта му, и едвам му е оставило сили за кръста. А е умрял само на около 30-годишна възраст!
Какво донесе на учениците му? От 12-те апостоли само Йоан умира от естествена смърт и то след предишни неуспешни опити да бъде сварен жив, 15-годишно заточение на о-в Патмос и много други гонения. Всички останали преживели мъченически край. Това било вярно и за хиляди други християни през вековете…
Да си Христос значи да нямаш свой грях, но да умреш за всички грехове на другите, да си ВИНОВЕН за тях, Бог да те накаже за всичко, което друг е направил… и то по твоя воля. Това не мога аз да го изтърпя, ти можеш ли? Божи син ли си? Божия дъщеря? Безгрешен ли си? Аз не. Но Той беше. И щом е Божи син, значи още е жив – върнат към живот от Божия Дух след 3 дни.
Как знаем? Знаем ли?
Не съм пипнал тялото му и раните му, докато Той стои жив пред мен. Но онези, които са, са изживели остатъка от дните си в пътуване, за да кажат на други. Те са казали на хората край себе си, онези на трети и така нататък. Въпреки гонения, смърт, мъчения, изземване на имота…
Ако се обявя за Бог и знам дълбоко в себе си, че не съм, като стане трудно, ще намеря начин да избягам. Няма да умирам за лъжа. Ако някой все пак дръзне да го направи… няма да вярвам в него и още по-малко да умирам за него! Ще бягам надалеч. Ще отричам, че съм имал общо с такъв. Няма да си давам живота за някой, който остана на кръста! Няма да умирам, дори няма да живея за такъв, който приключи трагично…
Но онези хора са видели празен гроб. После и живия Христос. Тома си и мислел, че халюцинира и е пипнал раните. От „Тома неверни“ за секунди става „апостол Тома“ – било му е достатъчно, за да повярва, та и да живее, а даже и да умре за тази истина.
А ти вярваш ли?
На онзи, който избра да не слиза заради твоите грехове? А вярваш ли на онзи, който ти каза за Него и тази история?