Все повече чуваме за т.нар. джендър идеология. Къде натрапчиво, къде не. Там е работата, че всеки иска да бъде чут, никой не иска да бъде дискриминиран, никой не иска да бъде отхвърлен. На всеки му се иска да бъде освободен и да изкрещи от високо, на широко, на всеослушание.

Такава свобода по принцип е добра  и няма нищо лошо в нея. Всеки трябва да се чувства свободен да изкаже мнението си, желанието си, себе си и то без да се страхува, че ще бъде отхвърлен, заплют, подигран.

Естествено не това е проблемът тук. Всеки е свободен да избира. Това е дар от Бога и сам Бог уважава Своето творение и му дава свободата да прави каквото си поиска. Буквално: каквото си поиска. Библията ни казва, че в момента живеем в едно извънредно време. (Като казвам „извънредно“ имам предвид точно това. Извънредно, защото сега е времето на благодатта, което сякаш спира принципните отношения на Бог с човечеството и отваря врата за свободата на всеки, за да може всеки да дойде при Бога. Времето, в което живеем е извънредно милостиво.) Време, в което Бог е готов да прости всичко на хората и дълго ги търпи, за да може никой да не бъде осъден, а всички да се покаят за лошите си постъпки и да заживеят нов живот.

Не си мислете, че винаги е имало или ще има такова време. Сега е това време. Библията казва така.

За съжаление, грехът подтиква човека да се възползва от всичко и то за зло. Е… може би поддръжниците на джендър иделогията (политически, емоционално, съкровено) малко са злоупотребили с тази си свобода.
От една страна под мотото на „толерантността“ те налагат своя начин на мислене. От друга – те просто прекрачват границите на естественото, границите на Библейския Божествен морал, излизат от пътя и смисъла, които Иисус Христос е вложил в човешкото съществуване.

Библията свидетелства, че това не се случва за пръв път. Има един случай (Содом и Гомор, оттам не случайно „содомия“), в който Бог изтребва цели два големи града заради същия този грях. Сега е времето на прошката и милостта и Бог няма да го повтори.

Малко преди това, Бог разруши цялата земя чрез потопа, само и само да я изчисти от покварата, която твърде бързо се бе размножила. Тогава Той постави Дъгата като символ на Своето обещание за милост и прошка.

Сега този символ на милост и прошка е в процес на опорочаване. Божият противник изкусно се опитва да заличи всяко Божие творение, всеки Божий символ, за да могат хората напълно да забравят себе си, да забравят откъде са произлезнали, да забравят своя източник на живот.

Разбира се, Бог няма да остави истината да загине. Той никога не го е правил и никога няма да го направи. Винаги истината ще живее, Библията ще остане и най-важното: всяко Божие слово (дори най-краткото, дори най-малкото) ще бъде изпълнено. Защото няма друг жив Бог освен онзи, описан в Библията. Всеки може сам да Го опита.