Да приветстваме есента!

Ха!… ето че и поредната есен дойде.
Ей така – както си работих в офиса – от последната зима, мина лятото и изведнъж през прозореца почнаха да валят листа. Все по-често, и по-често. Някои клони дори започнаха да прозират. Вече виждам повече детайли от къщата отсреща и се чудя защо ли досега не съм ги забелязвал. (?)
Сезоните се менят, въртят се неуморно… а сякаш инерцията на времето ги забързва още и още, и още…
В офиса, на планина, в почивка, с приятели, с групата за благотворителност – няма значение с какво се занимаваш. В един момент всичко останало просто се върти. Сезони, месеци, седмици, денонощия. И така, всяка година.
Сигурно и ти като мен от време на време се заглеждаш през прозореца на офиса и си казваш „Какво правя тук? Не мога ли да направя нещо по-вълнуващо? Нещо по-смислено?“ …след две секунди се отърсваш „Ха! Да бе, да.“ и пак обръщаш глава към работата.
Ще ми се да направя нещо повече, но някак все не успявам. Все се отлагат намеренията за промяна, все нещо друго отнема вниманието ми.
Време няма. Нито за мислене, нито за нещо друго.
Нещо ми убягва, обаче. Сигурен съм. Сякаш нещо не ми достига всеки ден, но карам все така, уморен, всеки ден.
Сега поне ще се полюбувам на красивите есенни дървета около офиса. После ще му мисля.

Да приветстваме есента!
Оценена на: 5 (100%)
Общо гласове: 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fifteen − fifteen =