Публикации за етитет 'актуално'

Петдесятница

Празникът на Светия Дух

Не само “Честито Рождество Христово” или “Христос Воскресе”

Честито Рождество Христово”, … “Христос Воскресе”… поздрави и празници, с които сме доста добре запознати. Голяма част от света, дори може би не само християни, празнуват тези празници. От една страна, раждането на Иисус Христос т.е. началото на неговия земен живот1. От друга страна, Възкресението на Иисус Христос т.е. краят на неговия земен живот2. И така, с времето, като че ли остава само това. Но дали само това е останало от Христос? Или пък, дали само това е достатъчно да си припомняме? Да, несъмнено покрай Възкресението няма как да не си помислим и за смъртта Му. И пак, изглежда, че няма как такава велика личност да остави само това3.

Петдесятница – един омаловажен празник

Така е. Ето днес, например, отбелязваме Петдесятница или денят на Светия Дух4. Навярно един не толкова популярен празник. Сякаш вече друга категория – за хората, дето са по-навътре в “църковните” работи. И наистина, за много хора животът може да мине само с  “Честито Рождество Христово” и “Христос Воскресе”, а пък другите работи да останат само за “набожните”. И докато това може да е вярно за други празници, то не може да кажем същото за Петдесятницата. Това всъщност е празник за едно събитие, което стои наравно с Рождество и Великден. В някои страни дори по същия начин е и официален почивен ден. Част от величието на този празник е, че той носи едно многостранно послание, като монета с много страни.

Триединството

Петдесятница – денят на Светия Дух. Другото име на празника е именно “Свети Дух”. Една страна на този празник е посланието за Триединството, за Светата Троица. Християнският Бог е разкрит в Светото Писание по начин труден за разбиране в пълнота, но ние с времето сме възприели това описание за Него, а именно, че той е триединен. За Светия Дух се казва, че той е единосъщен с Отца и Сина. И ако наред с Рождество и Великден можем да се сетим, че Синът е изпратен и се връща при Своя Отец, то Петдесятница ни напомня за многообразието на нашия Бог; за Неговата уникалност; но най-вече и за неговото желание да бъде част от живота на хората.


Част от живота на хората

Докато ходеше по земята, Иисус Христос говореше за Светия Дух на всички, но най-вече на светите апостоли. По думите на св. ап. Йоан, записани в Евангелието, Христос казва, че вярващите в Него ще станат извор на реки от жива вода, защото ще приемат Светия Дух5

Иисус Христос го нарича и “Духът на истината”6, благодарение на който вярващите ще бъдат осветлени да разбират истините на Божието Слово. Много от тези истини са вече записани за нас в писанията на Новия Завет, които имаме завещани именно чрез Божието вдъхновение от Светия Дух.  Иисус Христос също казва, че Духът е “Застъпникът”7, който трябва да бъде изпратен на светите апостоли и вярващите след тях. Необходимо е Светият Дух да стане част от живота на хората на земята. Но не на всички, а само на тези, които вярват в името на Иисуса Христа, Светия Божи Син. И така, виждаме тесните взаимоотношения, които Бог иска да има с хората от всички нации. 

Какво остава за нас днес

И така, празници има много, но какво може да остане за нас днес. Няма да сгрешим ако кажем, че наред с много други неща Петдесятница е празник на промяната, празник на плодовете. 

Преминали през Йоановото кръщение на покаяние и станали свидетели на живота и чудесата на Божия Син, за светите апостоли беше останала още една крачка към пълнотата на тяхната вяра. А именно получаването на обещания Свети Дух. Ще кажете, че каква “промяна”. Ами, простият, неохотлив и нетактичен рибар св. ап. Петър изнася първата публична християнска проповед. Воден и окуражен от Светия Дух той успява да жегне сърцата на 3000 души наведнъж. Свети Лука ни разказва, как чрез покаяние и кръщение те приемат дара на Светия Дух – прошката на греховете и спасението на душите си8. Промяна, и то каква! Те всички заедно поставят началото на разпространената християнска църква. Животът им се превръща в живо свидетелство за Божията изкупителна любов! С други думи казано “извор на реки от жива вода”.

В юдейския закон денят “Петдесятница” е един от трите велики празници, на които юдеите е трябвало да се събират за специално богослужение и голямо веселие9. Това е 50-тият ден след другият им велик празник Пасхата. Този 50-ти ден е ознаменувал събирането на плодовете, жетвата като цяло. След възнесението на Иисус Христос Светият Дух идва на негово място точно на този техен празник Петдесятница. За християните обаче денят е свързан със Светия Дух. Не е случайна обаче връзката с юдейския празник за плодовете. Самият Свети Дух води вярващите към една промяна, в следствие на която те принасят плодове. Свети апостол Павел описва тези плодове така: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание”10.

Последен призив

Нека тук да спрем. Нека размислим върху този призив. Чрез покаяние и вяра, и нашият живот да се преобрази. Приемайки дара от Светия Дух на прошка и спасение, да се превърнем в един “извор на реки от жива вода”, които текат за промяна и принасяне на плодове. За нас и тези около нас.


  1. Евангелието според Лука: глава 1 стихове 26-38; глава 2 стихове 1-21 ↩︎
  2. Евангелието според Матей глава 28 ↩︎
  3. Евангелието според Йоан глава 21 стих 25 ↩︎
  4. Деяния на светите Апостоли глава 2 стихове 1-4 ↩︎
  5. Евангелието според Йоан глава 7 стихове 37-39 ↩︎
  6. Евангелието според Йоан глава 16 стихове 12-15 ↩︎
  7. Евангелието според Йоан глава 14 стих 16 ↩︎
  8. Деяния на светите Апостоли глава 2 ↩︎
  9. Второзаконие глава 16 стихове 9-12 ↩︎
  10. Послание на св. ап. Павел до Галатяните глава 5 стихове 22-23 ↩︎

Историята за плевелите и цветята

Може би всеки от вас отглежда вкъщи поне едно стайно цвете…

Знаете ги – всяко има някакви предпочитания към светлината, влажността, топлината. Има такива, които са много капризни, на които едвам смогваш да запазиш живота, но има и такива, които се адаптират по-лесно и даже да забравиш да ги полееш те пак са добре. У дома цветята растат, зеленеят, но въпреки че повечето са цъвтящи, много малка част от тях отново се сдобиват с цвят.

Това ме накара да се замисля за нещо…

Хората са различни. Всеки расте с различни родители, различни приятели, посещава различно училище, различна работа. В училище има много класове, на работа – много колеги. И така, понякога се оказваш част от група, която е доста разпръсната в града, държавата, та дори и в света…

Мисля си…  представи си, че си цъфтящо цвете, което обаче расте посред тръни… В един момент осъзнаваш това! Ужас! Започваш да се оглеждаш за още цветя като теб. Търсиш твоята група. Виждаш няколко. Те обаче не искат да цъфтят, защото се оказва, че плевелите ги омайват с думи и ги заблуждават, така че да не искат. Или пък ги подтискат и тормозят, и им пречат, така че в крайна сметка подобните цветя, които си видял около себе си, предпочитат да живеят като плевели и не са част от твоята група – те просто не цъфтят, не ухаят, не радват никой с вида си. С две думи: безполезни са! Явно е, че не ценят способностата си да носят наслада на притежателя си – който ги засажда или някой друг…

Смахнато ли звучи? Не мисля.

Един Синчец
two leaf squill flower buds

Един ден Бог създал синьо цвете, Синчец да кажем. До него посадил гербери… малко по-нататък рози, макове… после хризантеми и калии… “Всичко това, като разцъфти, ще бъде Моята прекрасна градина, в която да се разхождам и която да ми носи наслада…“. И доволен от този Свой труд, зачакал. Не минало много време, и през една нощ, в земната градина влезнал нарочно неприятел. Огледал се, присмял се на доброто и разпръснал сред всичките чудни цветя, хиляди лоши семена – такива, от които можели да се родят всевъзможни плевели. Ох, знаете ги тия плевели. Те растат по-бързо от полезните насъждения, впиват се в полезните насаждения, изсмукват полезното докато не изпият и последните жизнени сили на доброто насаждение. Има и плевели, които цъфтят толкова красиво, така че да те накарат да ги харесаш…

И така, дошла сутринта. Слънцето огряло чудната градина и всички насаждения започнали да растат. Появили се рози, макове, калии… ала се появили и плевелите. Вторите успешно задушили някои от Божиите насаждения, така че те не могли да порастнат, нито пък успели да дадат цвят. Други от добрите семенца се вглеждали в плевелите и им се възхищавали до толкова, че не пожелали да цъвтят, а решили да се правят на обикновена трева… Някои плевели говорили на добрите насъждения за това, че не трябва да живеят с мисълта, че са насадени, за да им се радва някой друг, а вместо това им давали съвет да мислят те какво искат да бъдат и как да носят наслада на себе си. Някои плевели даже стигнали по-далеч в убежденията си. Tе казвали, че те са добрите насаждения  и че техният собственик е истинският бог и че само на него трябвало да угаждат.

Изкривената градина

И така, картината станала зелена, но не приятно, а по-скоро „буреняшки“ зелена. Дошло време Бог да слезне да види и да се разходи в чудната си градина. Но веднага щом приближил с учудване открил, че от нея почти нищо не било разцъвтяло по плана Му. Натъжил се… Неговите насъждения Го познали, но поради въздействието на лъжливите думи на плевелите, не пожелали да Го почетат. Дори не се изплашили от това, че Той можел, ако поиска,  да ги изкорени!

Разбира се, имало няколко от добрите насъждения, които били цъфнали, и с нетърпение чакали Той да ги зърне поне веднъж и да им се усмихне. Имало добри насъждения, които още се борели с плевелите около себе си. Те като видели Собственика, извикали и Той на мига ги освободил, така че те спокойно разпукали пъпчици и цъфнали за Него…

Много от растенията, които били предвидени за цъфтене гледали как Бог спасява от плевели Своите, ала не се замислили и не пожелали да се променят…Само неколцина от тях помолили за прошка и за спасение от силата на плевелите. Собственикът бил добър и търпелив, затова дал още време на онези, които Го отхвърлили. Всяка седмица в продължение на няколко месеца идвал, за да провери дали някой не Го търси за прошка и помощ. Уви, градината не се получила така, както Той бил планирал първоначално.

Цветята, които всъщност са хората на този свят, Го отхвърляли, защото обикнали делата, думите и бездействието на злото повече, отколкото Божията мъдрост, доброта, мир и любов. Избрали съдбата на демоните и смъртта вместо славата на Бога, вечния живот и радостта на ангелите. Избрали изкорняването и огъня, вместо да радват сърцето на Създателя си.

И като за край, да разкажа какво станало…

Собственикът присадил всяко едно добро растение, което искало да цъфти за Негова радост, в двора на Своят замък. И когато присъдил и последното цвете, драснал клечката и запалил всички останали растения в градината, която първоначално посадил. Понеже търпението Му към тях се изчерпало, а и не виждал смисъл от това да се раздава още за неблагодарните и злите…

…а Синчецът си ти!

„…купете си кибрит!“

Поне една малка клечица…

„Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината.
В един ъгъл между две къщи, от които едната се издаваше напред, момиченцето седна да си почине, като сви под себе си измръзналите си крачета. От това му стана още по-студено, но то не смееше да се прибере вкъщи. Не беше продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито една парица. Баща му щеше да го бие, пък и у тях не беше никак топло. Само един покрив стърчеше над главата им, а вятърът духаше на воля, макар че бяха запушили със слама и парцали най-големите дупки.
Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ. Ах! Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите!“

из „Малката кибритопродавачка“

Каква история само

Един разказ за малко момиченце, който винаги вълнува своите читатели… Не съм сигурна точно с какво: дали с това, че е малка и невинна, или с това, че е бедна… Може би това, че е малтретирана от своя баща и също така, че майка й е починала млада… Бедността и красотата се срещат, но тук “красотата не спасява света”!

Тя – едно съвсем обикновено момиченце, немърливо, бързащо да направи, каквото му е наредил баща й – излиза голо от вкъщи. Обува си чехли, а не подходящи обувки за студеното време… Загубва едната си чехла и не се връща да я потърси. Загубва и втората…Явно е, че няма кой да ходи подире й и да се погрижи за това тя да не измръзне. Няма кой да я повика по име и да й каже, че е студено и че трябва да се измие и стопли незабавно… Странно жестоко е отношението на баща й! Той дори не я търси. Не го е грижа. Явно желае смъртта на детето. 

Появата на починалата баба по време на тлеенето на клечките, които запалва момиченцето, от своя страна направо слага “капак” на драматизма в историята. Бабата е била любяща и добричка…Момиченцето я обича и тъгува за нея… В един напълно измислен и вълшебен свят момиченцето среща именно своята баба, а не любимата си майчица. Отново странно. Изобщо, да разбереш правилно една такава „детска“ история се оказва доста трудна задача за възрастните. А камо ли за децата, на които е поднесена за четиво.

Photo by Pixabay from Pexels
Photo by Pixabay from Pexels
Поуката за милостта

И все пак, тук има ясни и неоспорими послания, които преминават през вековете. Дори да са попреминали времената на кибритопродавачите темите и проблематиката някак все още остават актуални и днес.

Богати ли са хората, че не искат да си купят нещо съвсем обикновено за тяхното време – кибрит за запалване на огъня в домовете им, където той именно не бива да угасва?!

Нямат ли милост? Та тя е дете!

Явно и милостта е поизчезнала! Може и тогава да е имало просяци и измамници. Хората може да са били предпазливи! Възможно е да не я познават, въпреки че това някак звучи странно предвид онези времена…

Тогава стигам до извода, че нищо не е случайно… Имат закроравели сърца и животите им, макар и огряни в блясъка на веселието на коледната нощ, остават потънали в духовния мрак на греховете.

„Погледни нагоре, в светлата зора, ето, ида скоро! – сам Иисус каза…“ се пее в един християнски химн. Точно това някак си ми липсва тук. Виждаме пламъчетата на клечките озаряващи мечтите и копнежите на детето, но не виждаме, нито пък чуваме, гласа на Създателя й, Който казва думите по-горе…

Едно съвременно послание: „Не живейте в греховете си! Покайте се! Потърсете Ме – казва Господ – ето Аз идвам и вие ще отговаряте за себе си пред мен; Аз съм ви създал.“

Библията учи „бъдете милостви“, защото „милостта тържествува над съда“!

Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата

Все повече чуваме за т.нар. джендър идеология. Къде натрапчиво, къде не. Там е работата, че всеки иска да бъде чут, никой не иска да бъде дискриминиран, никой не иска да бъде отхвърлен. На всеки му се иска да бъде освободен и да изкрещи от високо, на широко, на всеослушание.

Такава свобода по принцип е добра  Продължете да четете Какво се случва с джендър идеологията и Дъгата