Воистина…?

„Христос воскресе!“, „Воистина воскресе!“

Този кратък поздрав наподобяващ тайна парола се чува отвсякъде. Дали защото е модерно, дали защото традициите са заради това, за да се спазват, но това е като „Здрасти“ в дните след Великден. В крайна сметка, какъв трябва да си, че да не се впишеш в приетите норми и традиции?

За повечето хора Великден е времето, когато боядисваме яйцата, ядем козунаци, а ако имаме средства и агнешко.

В неделя и понеделник казваме на приятелите и роднините си „Христос воскресе“, те ни отговарят „Воистина воскресе“, след което разговорът се насочва към по-съществените неща като това дали козунакът е бил на конци, дали в четвъртък или в събота сме боядисвали яйцата, дали сме ходили на църква и дали сме си запали свеща от попа, какво сме яли и пили, как сме се напили, кога сме се прибрали и т.н.

Не мисля, че е спорно, че повечето празници (не само религиозните) за нас са се превърнали в определен хранителен режим. Рядко хората се замислят (а дали ги и интересува) какво точно се празнува и дали те го приемат за истина и повод за празнуване или не. А в крайна сметка даден ден е празник, само ако има какво да се празнува. Всеки ден така или иначе може да ядем какво си решим.

„Воистина…?“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × 1 =