Тренировка 1, Урок 12

Увереност в спасението

Често се казва: „Никой не може да знае със сигурност, че ще отиде в
небето.“ Обикновено се правят и опити да се обоснове това
твърдение с разни аргументи. Казва се, че чрез неща, които вършим в
този живот, можем да изгубим вечния живот. На какво основание
можем да знаем със сигурност, че имаме вечен живот? Трябва да
отговорим на този въпрос от гледна точка на Светото Писание.

Защо е възможна увереността в спасението?

„Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете,
че имате вечен живот“ (1. Йн. 5:13). Забележете, че тук не пише: „… да
можете евентуавло, може би, по някакъв начин да се надявате“. Казва
се: „… за да знаете, че имате вечен живот“. В това първо послание на
апостол Йоан думата „знаете“ се среща над 30 пъти в различни
форми. Обърнете внимание на следните твърдения: „И по това сме
уверени (или знаем), че Го познаваме“ (1. Йн. 2:3). „Ние знаем, че сме
преминали от смърт в живот“ (1. Йн. 3:14). „И по това познаваме (или
знаем), че Той пребъдва в нас“ (1. Йн. 3:24). „От това ще познаем, че
сме от истината“ (1. Йн. 3:19). „По това познаваме (или знаем), че
пребъдваме в Него“ (1. Йн. 4:13).
Разбира се, вярно е също, че „не всеки, който Ми казва: Господи,
Господи!, ще влезе в небесното царство“ (Мт. 7:21). Да, някои, които
сега се представят за вярващи и общуват с християни, ще бъдат
отхвърлени от Господа (Лк. 13:25-27). „По плодовете им ще ги
познаете“ – казва нашият Спасител (Мт. 7:20). Но ако някой е
преживял истинско духовно новорождение и е бил запечатан със
Светия Дух (Ефес. 1:13), и ако този факт личи и от живота му (1. Йн.
2:6), този вярващ може да има радостната увереност, че още отсега
притежава вечен живот (2. Тим. 1:12; Римл. 8:38-39).
Увереността може да се определи като доверие или състояние на
сигурност. Увереността в спасението е доверието или сигурността,
които един християнин има за собственото си спасение (вечен
живот). Писанието казва ясно, че Бог иска човекът да знае, че ще
отиде на небето. Увереността в спасението не е само човешки
оптимизъм или голо предположение. Тяе факт, който почива на
сигурното божествено свидетелство, че ние сме в правилна връзка с
Бога.

Трима свидетели за увереността на вярващия

Бог е дал на християнина трима свидетели, които потвърждават
отношението му към Бога и върху които той трябва да изгради своята
увереност.

1. Божието слово. Това е най-силното свидетелство. Точно както
нашето спасение е основано върху вярата в Божието слово (Бит. 15:6;
Римл. 10:9-10), така и нашата увереност в спасението се основава на
Божието слово. Който вярва в Сина, има вечен живот (Йн. 3:16,39;
5:24). Нашето спасение се основава на факта, че имаме Божия Син, а
не на определено чувство (1. Йн. 5:12). В Писанието никъде не се
говори за някакво „чувство“, че човек е спасен. Когато се явим пред
Господ Исус, имаме Неговата дума, че Той няма да ни изпъди (Йн.
6:37).

2. Обективни тестове за външна промяна. Друго важно свидетелство
е фактът на един променен живот. Разбойникът на кръста е имал
много ограничена възможност да живее за Христос, но все пак той
открито е изповядал вярата си и е порицал другия разбойник (Лк.
23:40-43). Въпреки това има вярващи, които водят плътски живот (1.
Кор. 3:1-4), като например Лот (2. Петр. 2:7-8), но това не означава,
че те не показват никакъв признак на духовен живот. Писанието се е
погрижило предварително за нашата човешка неспособност да се
справим (1. Йн. 1:9; 2:1-2), но това не е позволение да грешим!
Следните места в Библията са тест за наличието на божествен живот у
човека:
а) изповядване на Христос (Римл. 10:9-10);
б) добри дела (Яков 2:14-26; Ефес. 2:10);
в) послушание спрямо Словото (1. Йн. 2:4-5; 5:2-3);
г) да не любим този свят (1. Йн. 2:15);
д) да практикуваме правда (1. Йн. 3:7,10);
е) да не практикуваме грях (1. Йн. 3:9-10; Гал. 5:21);
ж) любов към братята (1. Йн. 3:14);
з) признаване на божествеността на Христос (2. Йн. 9);
и) готовност и като вярващи да признаваме и изповядваме греховете
си (1. Йн. 1:8-9).

3. Вътрешно свидетелство. Третият свидетел са нашите собствени
чувства. Това е най-слабото от трите свидетелства, защото е
субективно и защото човек може да се самоизмами. Въпреки това,
заедно с другите две, то има немалко значение. Следните места в
Библията са субективни тестове за наличието на божествен живот у
човека:
а) свидетелството на Светия Дух заедно с нашия дух (Римл. 8:16);
б) вече нямаме съзнание за греховете като за неизкупена вина (Евр.
10:2);
в) скръб, когато съгрешим (Пс. 32:3-5);
г) начинът ни на живот се е променил (вж. обективния тест). Ние
чувстваме, че Бог чува молитвите ни, загрижени сме за изгубените,
имаме потребност от Божието Слово и т.н.

Съмняващи се християни и непокаяли се привърженици

Въпреки че съмнението относно собственото ни спасение е сериозно
и дори греховно, много християни в един или друг момент се
измъчват от такива съмнения. Следната съпоставка може да е от
помощ на такива, които поставят под въпрос собственото си
спасение.

Съмняващият се християнин Непокаялият се привърженик
1. Приема сериозно отношението си към Бога (задава въпроси).
1. Той е по-скоро безгрижен, често дори пълен с увереност.
2. Непрекъснато се безпокои за собственото си спасение. 2.
Изглежда напълно уверен в спасението си, въпреки че животът му
доказва обратното. Остро отхвърля въпроси в тази област.
3. Присъства в църквата на вярващите, въпреки че често пъти смята,
че няма право на това. 3. Често пъти критикува вярващите и
църквата, обвинява ги в различни неща, често със суров тон.
4. По време на духовна, телесна или душавна депресия често поставя
съмнението си под въпрос. 4. Даже и в такива случаи показва
малко или никаква загриженост.

Какво да правим, когато се появят съмнения?

1. Разпознаване на съмнението. Може би вече сте се запитали
следното: „Когато приех Исус Христос, нямах някакво особено
чувство.“ „Не зная дали истински съм повярвал.“ „Нямам
свидетелството на Светия Дух.“ „Мисля, че съм извършил
непростимия грях.“ „От живота ми не си личи, че съм християнин.
Жалко се провалих.“

2. Себеизпитване. Следните въпроси могат да помогнат да се
установи истинското духовно състояние на дадена личност: Случвало
ли ви се е някога в живота си истински да осъзнаете греха си? На
какво основавате надеждата си да отидете на небето? Кога и при
какви обстоятелства приехте Исус Христос? Всеки един истински
християнин някога през живота си е бил обвинен за грях и се е
покаял. Той основава надеждата си за спасение единствено и само на
Исус Христос и на Неговото дело на Голгота. ОБщо взето той си
спомня за един момент, в който безусловно се е доверил на Исус
Христос като на Господ и Спасител. А дори и да не си спомня за този
момент, той поне знае за факта, че се е посветил на Господа.

3. Подкрепа чрез молитва. Ако все още имате съмнения, предайте се
в молитва на Исус Христос като ваш Господ и Спасител. Но
повторната молитва в тази насока не бива да бъде заместител на
това, да се доверявате безусловно на Божието слово, вместо да се
осланяте на чувствата си.

Стойността на самопреценката

Господ Исус предупреждава за опасността от самоизмама относно
спасението. Мнозина ще кажат, че Го познават и са направили много
за Него, но въпреки това ще бъдат изгонени във външната тъмнина,
защото не са били истински християни (Мт. 7:21-23; Лк. 13:23,28).
Следователно, ако имаме съмнения, трябва да се изпитаме, дали
наистина сме във вярата (2. Кор. 13:5). Приложете за целта
гореспоменатите обективни тестове за външна промяна. Ако все още
се съмнявате, предайте се на Исус Христос като свой Господ и
Спасител.

УЧЕБНО РЪКОВОДСТВО КЪМ ЛЕКЦИЯ 12
Увереност в спасението

След като познаем Бога, най-важната следваща стъпка е да получим
увереност в това, че завинаги Му принадлежим. Как можем да бъдем
съвсем сигурни, че имаме вечен живот? Обмислете старателно
следните въпроси.

1. Кое от следните твърдения най-добре отразява библейското
схващане за увереността в спасението?
а) Аз мисля, че имам вечен живот.
б) Аз се надявам, че имам вечен живот.
в) Аз зная, че имам вечен живот.
г) Чак след смъртта си ще зная дали имам вечен живот, или не.
(Изберете един отговор.)

2. Отговорете като подчертаете „правилно“ или „неправилно“.
а) Не евъзможно за човека още отсега да знае, че има вечен живот.
правилно/неправилно
б) Възможно е да има увереност в спасението, която се гради върху
неправилни основи.
правилно/неправилно
в) Мнозина, които се наричат вярващи, ще погинат.
правилно/неправилно
г) Увереността в спасението е просто човешки оптимизъм и
предположение.
правилно/неправилно

3. Възпроизведете със свои думи 1. Йн. 5:10-13.

4. До каква степен следните стихове дават на един християнин
увереността, че има вечен живот?

1. Йн. 2:3

1. Йн. 3:14

1. Йн. 3:19

1. Йн. 3:24

1. Йн. 4:13

5. Кои от следните неща най-добре доказват, че имаме истинска
връзка с Бога? Подредете четирите точки по важност, като започнете
с най-важната и стигнете до най-маловажната.

а) свидетелството на приятели

б) Божието слово

в) обективни тестове, външна промяна

г) вътрешно свидетелство

6. Защо е важно увереността в спасението ни да почива на сигурна
основа? (Мт. 7:21-23)

7. Кои от гореспоменатите обективни тестове за външна промяна (вж.
лекцията) са действителност във вашия живот?

8. Откакто сте приели Исус Христос като ваш Господ и Спасител,
имали ли сте някога съмнение относно вечния си живот? Как се
справихте с него?

9. Какво бихте казали?
Ако някой ви попита: „Как можете със сигурност да знаете, че имате
вечен живот?“, какво ще отговорите?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 − ten =